Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Надявам се, че сте здрав, Генадий!
— Обиждате ме, господин Шилер! — весело отговори той.
Когато немецът излезе, Лазкин шепнешком попита:
— Абе ти да не си лашкал дъщеря му?
— Уф, колко си груб, Борис! Всичко между нас беше много красиво!
— Внимавай! Това може да не му хареса и тогава ще те погребат много красиво в някой голям строеж!…
— Боря, още малко и ще се окендзаш от страх! Сякаш са те хванали в леглото на Мадона! Впрочем и мен не са ме хванали, а доброволното признание смекчава вината. Надявам се още не си забравил родния Наказателен кодекс, нали? Току-виж ти потрябвал!
— Ох, пепел ти на езика!
4.
Хелмут Шилер се върна в кабинета след трийсет и пет минути с делова крачка и външно съвсем спокоен. Седна в креслото си и направи знак на Борис и Марк да се приближат.
— Да се заемаме с работа, господа!
Марк бодро тръгна към писалището, а Лазкин бавно го последва, като пристъпваше тежко и несигурно.
— Първо ще ви запозная с информацията, която получих във връзка с нашия случай, а после ще помислим какво да правим по-нататък.
— Разрешено ли ми е да присъствам на разговора? — поинтересува се Марк.
Шилер сухо се усмихна.
— Вие сте честен човек, Генадий, макар и малко влюбчив. Но както показва ситуацията, по-добре е да си имаш работа с честни романтици, отколкото с пресметливи подлеци. При това ще ни трябва и някой физически силен и добре трениран мъж. Нали разбирате, че не мога да възложа сериозна задача на господин Лазкин. Неговото задължение е да мисли, вашето — да действате, а моето — да координирам вашите усилия.
— Ясно — кимна Марк.
— Най-напред искам да ви осведомя, че от всички членове на нашата група сме останали живи само ние тримата плюс господин Лисовски. Предполагам, че интересуващата ни стока е у него или при новите му партньори…
— Помияр! — процеди Лазкин на руски.
— Моля? — недоумяващо го погледна Шилер.
— Нищо, просто изругах.
— Аз обаче не съм ви викнал да ругаете, а да вършите работа — укори го Шилер и продължи: — Успях да науча някои неща за господин Лисовски. Вчера той е заминал от Бон със самолет за Токио. Следователно ние вече знаем, че новите му партньори са от Страната на изгряващото слънце.
— Абе подозирах аз нещо такова — обади се Марк.
— Така, а сега, след като подозренията се превърнаха в реалност, хайде да помислим какво ще правим от тук нататък.
— Вие казахте, че Лазкин има задължението да мисли — напомни Марк.
— На вас, Генадий, не ви предлагам да мислите. Вие присъствате тук само за да разберете каква задача ще изпълнявате.
— Аз съм свикнал да действам с оръжие.
— Ако се наложи, ще получите.
Лазкин изразително втренчи поглед в Шилер. Немецът го усети, но не вдигна очи.
— Аз мисля — задъхвайки се, подхвана Борис, — че трябва да заминем и да го издирим в Япония. Не е толкова трудно да откриеш там европеец, пък и нашите японски приятели сигурно ще ни помогнат. Най-важното е да го намерим, а после ще видим…
— А стоката? — възрази Марк. — По-добре да вземем нея, па Лисо можем и да го зарежем.
— Не ви е ясна нашата работа, Генадий — каза Шилер. — Ако държим Лисовски в ръцете си, ще имаме възможност още много пъти да получаваме такава стока…
— Ми конкурентите?
— Тях ще оставим на вашите грижи, Генадий.
— За всичко си имате отговор! — възкликна Марк.
— Как наричахте господин Колбин?
— Генерала, защо?
— Не е лошо. Значи трябва да знаете, че от сега нататък аз съм вашият генерал.
Разбраха се, че Марк и Борис ще заминат за Япония веднага щом уредят всички формалности около пътуването им. После казаха на Марк, че Янус ще го откара в един малък, но много приятен хотел и му заръчаха да си отпочине добре.
Стаята му беше чиста и уютна. Когато остана сам, Марк основно прегледа помещението дали не са му поставили някои сюрпризи. Откри само един вчерашен брой на вестник „Фьолкишер беобахтер“, паднал между леглото и стената, който камериерката не беше забелязала. От нямане какво да прави Марк започна да го чете и тогава откри сюрприза. На една от вътрешните страници в дебела черна рамка бе напечатано следното съобщение: „Господин Марк Майер! Имате много поздрави от княза. Молим, обадете се на телефон…“ и следваха няколко цифри на съвсем непознат номер.