Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Мм… — неопределено измуча Марк, досещайки се накъде бие.
— Знаеш ли, има една поговорка: двама индианци под две одеяла може да замръзнат, но двама под едно — никога!
— Не съм я чувал, но индианците навярно са умни хора — усмихна се Марк.
— Трябва да проверим, нали?
— Щом трябва — съгласи се Марк.
С необичайно, макар и леко вълнение той провери дали е заключена външната врата и не гори ли електрическата печка. През това време Кристина бе съблякла хавлията и скрита под мекото одеяло, мълчаливо го следеше с очи.
С известно стеснение Марк се съблече и посегна да загаси аплика, хвърлящ матова светлина.
— Недей! — спря го девойката. — Искам да виждам всичко!
— Кое „всичко“? — измънка смутен Марк.
— Я идвай тука, дивак такъв! Защото ей сега ще настръхнеш от студ и кожата ти ще стане като на кокошка!
Той легна до нея и усети, че стъпалата му наистина бяха премръзнали. Чувстваше се някак сковано, защото внимаваше да не докосва девойката със студените си крака.
— Страх ли те е от мен? — закачливо попита тя.
— Защо? Не ме е страх.
— Тогава ела по-близо, не оставяй другия индианец да замръзва!
„Ама и аз какви ги върша, като че ми е за пръв път!“ — ядно си помисли Марк и се разположи по-удобно. А после, без да си говорят, те едновременно се обърнаха един към друг.
2.
Кристина го гледаше така, както гледат само влюбените жени, преди да се хвърлят в прегръдките на любимия. Колкото и да е опитна, една проститутка например не би могла да имитира такъв поглед. Радост и закачливост, палав възторг и смущение излъчваха тези големи бадемови очи. Отначало Марк се постресна от този поглед, а после си помисли, изпълнен с щастие: „Колко е хубаво, че не съм женен!“
— Аз не мога да се целувам по немски — пошепна той.
— И аз също. Хайде да се научим!
Отначало Марк лекичко докосна с устни нейните, с намерение да не бърза, а така, леко и нежно… Но когато устните им се срещнаха, сякаш помежду им прескочи някаква искра, буйно се разгоря и пламна огън, който до този миг кротко си бе проправял път в техните сърца.
— Ох!… — изведнъж тихо простена Кристина.
— Какво има? — разтревожи се Марк.
— Ударената устна… Но ти ме целувай!
— Абе усетих аз вкус на кръв, но реших, че това е от престараването ни! — засмя се той.
— Не говори! — прекъсна го Кристина и устреми към него крехкото си красиво тяло, като същевременно изрита одеялото към края на леглото.
… Когато Марк проникна в нея, тя замря, сякаш пронизана от силна болка, но след миг вкопчи пръсти в широките му рамене и се притисна до него. Отначало той се страхуваше, че ако се отпусне върху нея с цялата си тежест, ще я смаже, но после, забравил за всичко, взе да й шепне в ухото гальовни думи на руски. По някое време се опомняше и млъкваше, защото тя не можеше да го разбере. Но през страстните си стенания Кристина бърбореше:
— Говори ми!… Говори!… Това го разбирам!…
Те дълго потръпваха в сладостни конвулсии, а после лежаха изтощени един до друг и прохладният въздух на слабо отоплената стая нежно обвяваше разгорещените им тела.
— Много е лошо, че си гангстер — неочаквано проговори Кристина.
— Лошо ли? За кого?
— За мене. И за тебе. И знаеш ли защо?
— Навярно не.
— Защото искам да останеш тук, при мен, за цял живот. Може би още не е късно, ако от утре престанеш да си гангстер…
— Аз не съм точно гангстер.
— Искаш да кажеш, че няма да те пратят в затвора?
— Мисля, че няма.
— А имаш ли си момиче в Русия?
— Не. А ти имаш ли си приятел?
— Имах няколко връзки в миналото, но съвсем епизодични. И нито една от тях не е била толкова красива, колкото е с теб. Наистина! — възкликна тя, забелязала насмешливата му гримаса.
— Радвам се, че ти харесвам, но аз съм беден — призна Марк. — А бедността е в състояние да заличи и най-силната любов.
— Ти си беден у вас, в Русия. А тука аз ще ти помогна да печелиш добре. Най-важното е, че владееш езика.
„Какво пък — помисли си Марк — може и наистина да взема да остана, поне няма да гледам ония мутри — както бандитските, така и началническите… Само че най-напред трябва да си свърша работата.“