Плутоний за Исус

Журналистът, който беше уредил Едуард Бибарцев срещу пари в репортерския екип, заминаващ за Токио, тутакси изхвръкна от работа въпреки влиятелните си родители. Срещу него бе възбудено наказателно дело, но следствието го задържаше под всевъзможни предлози, докато накрая случаят се забрави.

Следователят по особено важни дела Турецки трябваше да се заеме с новата си задача, възложена му по поръчение директно на правителството: с позволени или непозволени средства, изобщо на всяка цена да открие улики за извършено престъпление от създателите на телевизионното предаване „Кукли“, което хвърляло кал по държавните мъже на Русия. Но находчивият Александър Борисович се оплака от силна преумора и нервен стрес, взе си медицинско за отпуска по болест и замина за едно селце край Смоленск, по-далеч от очите на шефовете си.

Капитан Марк Майер също излезе в отпуска. След като приключи служебното разследване на несанкционираните му със заповед действия при изпълнение на възложената задача, той получи строго мъмрене, а след него и предложение да постъпи на работа в Регионалното управление за борба с организираната престъпност. Марк обеща да си помисли, но по цели дни само лежеше вкъщи на дивана и гледаше окачената на стената увеличена фотография, на която бяха снимани заедно с Кристина на търговската улица с увеселителни заведения „Гиндза“ в Токио. Под фотографията бе закачено в рамка парче бяла коприна с черни блестящи йероглифи — това беше онази мъдрост, изписана в стила на японската класическа калиграфия, която бе поставена в стаята, послужила им за убежище в последната неповторима нощ с Кристина. Тя му го бе подарила за спомен от Япония, но не бе успяла да му преведе какво пише там. Марк узна това едва когато Турецки му изпрати един свой познат японовед. Той дълго цъка с език, докато разглеждаше това изящно произведение на изкуството, след което каза, че на коприната е изписано последното стихотворение на един средновековен монах и поет. И със задавен от вълнение глас го преведе: