Без свидетели [bg]

Той излезе от стаята. Галахър се изправи и отиде до бюфета. Върна се с кафеварката.

– Дъглас – каза Бътлър. – Ти го познаваш по-добре от всички нас. Какво ще направи според теб?

– Мисля – отговорих, – че няма да си плати, ако не се съгласим да защитаваме Миранда.

– Вероятно си прав – заяви Бътлър, поглеждайки ме строго. – А за нас е крайно неприятно, ако се наложи да дадем под съд наш клиент. – Той прокара пръсти по сметката. – Дъглас, тук виждам, че ти самият си изработил много часове, за които може да не получиш нищо.

– Това е дискусия между партньори – каза Галахър.

Джейк Ашър и аз схванахме намека. На излизане Морган повтори:

– Не ми харесва, Пол.

В кабинета си сипах кафе и мислех за кашата, в която се бяхме забъркали. В крайна сметка реших, че колегите ми ме харесват и бих преглътнал една неплатена сметка. А и винаги съществуваше възможността за Сан Франциско. На вратата се появи Ан Хейстингс. Тя ме попита какво става и аз ѝ разказах всичко.

– О, боже! – възкликна тя. – Ако Едингтън не си плати, това ще бъде краят за Морган в тази фирма.

Малко по-късно застанах до вратата на конферентната зала. Отвътре се чуваха викове. Единственото, което успях да доловя, бе едно избухване на Морган.

– Изправени сме пред сериозен етичен проблем. По дяволите, трябва да говорим е Франк!

Върнах се в кабинета. Седнах с гръб към бюрото, обмисляйки ситуацията, докато не чух как Морган се отпуска на един от столовете зад мен.

– Какво смяташ? – попита той.

– Знаем, че Миранда го е застреляла. Няма две мнения по въпроса. Ако се съгласим да я защитаваме, разполагаме само с една тактика – невменяемост. Така няма да влезем в конфликт със защитата на Рита. А щом имаме съгласието на Рита и Миранда, не съществуват пречки да я представляваме.

– И аз си мислех същото – заяви Морган.

Той стана и аз го последвах в конферентната зала, където Галахър и Пол Бътлър все още седяха по местата си. Ферис Едингтън също беше там.

– Ще го направим, Ферис – каза Морган.

– Това е голямо облекчение за мен, Дани. А сега ми кажете колко трябва да платя.

– След като закръглихме леко стандартните си хонорари заради изключително успешния резултат от делото на Рита – докладва Пол Бътлър, – сумата възлиза на триста и петдесет хиляди долара, Ферис.

От същия джоб, откъдето преди малко бе извадил документа на Рита, Ферис Едингтън измъкна чековата си книжка и писалка. Без да поглежда сметката, той попълни чека, подписа го и го плъзна по масата. Гледахме се мълчаливо, готови за второто си явяване пред съда по дело, наречено „Щатът Аризона срещу Едингтън“. По-късно имаше моменти, в които Дан Морган се питаше как, по дяволите, се случи това. Е, дотук описах как се случи всичко, поне доколкото успях да си спомня.