Без свидетели [bg]

– При какви обстоятелства? – попитах.

Новият колега вдигна лявата си ръка и докосна показалеца си, за да отхвърли първото условие.

– Първо – обяви той, – трябва да съществува вероятна причина, че е извършено престъпление и в него е замесено непълнолетно лице. – Пиърс ме погледна, за да се увери, че съм го разбрал.

От другата ми страна Морган каза:

– Хаузър разполага с това.

Обърнах се към него.

– Е, тя е убила баща си – напомни той.

– Второ. – Пиърс докосна другия си пръст. – Трябва да съществува решение, според което непълнолетното лице не подлежи на лечение или рехабилитация като закононарушител в съд за непълнолетни.

– Вашият човек Хаузър има и това – заяви Уолтър Смит, а когато го погледнах, той добави: – По дяволите, ако в „Майо Брадърс“ и „Менингър“ не могат да я излекуват, съдът за непълнолетни в окръг Марикопа също няма да постигне особени резултати.

– Какво е следващото? – попита Морган.

– Съдебно решение, което гласи, че срещу детето трябва да бъде заведено наказателно дело в името на обществената сигурност и интереси.

– Вероятно и последното няма да е проблем за него – заключи сърдито Морган. – Тя го е убила. Ще я възприемат като заплаха за обществото и никой съдия няма да поиска да я затвори е други деца. Нещо друго, Пиърс?

– Да. Преди непълнолетното лице да бъде изправено пред по-висша съдебна инстанция, е необходимо доказателство, че то не е психично болно.

– Аха! – изрева Морган. – Хванахме го! Миранда е напълно луда. Затова е лежала в клиники като „Менингър“ и беше в ступор. По дяволите, заради това е убила Травис. Пиърс, ако се окажеш прав, Хаузър няма да успее да я изправи пред съд за възрастни. Няма как да убеди съдията, че не е душевноболна.

– И, разбира се – продължи Лестър Пиърс, – над всичко това стои процесуалното изискване за явяване и изслушване. Правото на справедлив процес, нали се сещате. – Новият колега ме удостои с енигматична усмивка, която показваше, че не знае за подвизите на Дъглас Маккензи пред високопочитаемия Хенри Пенрод. – Сега ще се върна – обяви той.

Бях убеден, че ще донесе онова, което не бях успял да намеря в библиотеката. В този миг осъзнах, че Пиърс е възхитителен. Нещо повече – той притежаваше жар, благодарение на която бе изпълнил виртуозно представлението си пред Морган, Галахър и Уолтър Смит.

– Мили боже! – възкликна Том Галахър. – Поредната ходеща енциклопедия. Още колко време Бътлър ще бъде председател на комисията по назначаване?

– Две години – отвърна Уолтър Смит.

– Колко млади гении възнамерява да наеме дотогава?

Лестър Пиърс се върна с ръкопис – доклад, както той ни разясни, – който предстоеше да бъде публикуван в „Правен преглед на щата Аризона“. Щяха да посветят цял брой на законите за непълнолетни.

– Изпратиха ми го за редакция и проверка на цитатите – заяви гордо Пиърс. Той прелисти подгънатите страници, намери абзаца, който търсеше, и ми подаде документа.