Без свидетели [bg]

– Трябваше да видиш лицето на Морган, когато му съобщи, че си открил Джоана Барнс – каза тя, без да отдръпне ръката си. – Щеше да се пръсне от щастие.

– Нищо особено – отвърнах. – Просто намерих адреса, който ни бяха дали.

– Е, тук определено те смятат за герой.

Огледах се из стаята, в която се бяха събрали всички адвокати от „Бътлър и Менендес“. В средата се намираше Морган. Не, не Морган, а Даниъл Морган. Незнайно защо, почти бях забравил цялото му име. Докато наблюдавах как стои в центъра на цялата тази веселба, ми се прииска да извикам: „Дяволски си прав, че трябваше да се откажа от турнира по голф! Естествено, че си заслужаваше!“ Но не го направих. Вместо това отпих от шампанското, чувствайки как адреналинът ми бавно спада. Усещах мястото на рамото си, където Ан Хейстингс ме бе докоснала, дълго след като тя махна ръката си.

След време осъзнах, че Морган и Ан Хейстингс са напуснали партито. Почти всички си бяха отишли, освен Уолтър Смит, Том Галахър и малка група адвокати, които започваха игра на покер. Погледах ги малко и се прибрах в Кендъл Хаус. Все още не ми се спеше, но нямах какво да правя. Като отворих вратата на апартамента си, видях луксозната кутия с шала, който купих на Ан в Сан Франциско. В суматохата съвсем бях забравил за него. Взех кутията, обърнах я няколко пъти и си казах: „Какво пък, едва ли си е легнала още“, след което се качих отново в колата и се отправих към къщата ѝ по Норт Сентръл Авеню.

Натиснах звънеца и отвътре се чуха стъпки. Потръпнах при мисълта какво правя и когато вратата се открехна, разпознах нечий глас. Той не принадлежеше на Ан, но въпреки това не ми беше чужд.