Не поглеждай назад [bg]

Сейер подритваше навитите на рула килими с върха на обувката си.

— В къщата има ли мазе?

— Не.

— Прибирате ли килимите през нощта, или ги оставяте така?

— Повечето не ги местя. Само най-скъпите пренасям в избата.

— Аха.

Сейер изведнъж забеляза малката махагонова маса. На пода около нея бяха пръснати монети.

— Толкова ли несръчно боравите с монетите? — полюбопитства той.

Юнас вдигна рамене. На Сейер никак не му се нравеше пълната тишина в галерията, още по-малко — изражението на търговеца на килими. Внезапно забеляза розова кофа и метла в единия ъгъл на помещението. Подът беше влажен.

— Миехте пода ли? — непринудено попита той.

— Винаги го мия непосредствено преди да затворя. Пестя малко пари, като го правя сам. Както вече се уверихте — заключи той, — тук няма никого.

— Покажете ни избата — настоя Сейер.

За миг Юнас сякаш обмисляше дали да не откаже, но после явно промени решението си и заслиза по стълбите.

— Намира се на първия етаж. Ще ви я покажа, разбира се. Заключена е, няма как да се е скрил вътре.

Последваха го и се мушнаха в кът под стълбището, където пред тях се изпречи метална врата — съвсем ниска, но пък много по-широка от обикновените. Юнас се доближи и въведе кода, после завъртя лоста наляво-надясно. Всеки път се чуваше леко щракване. През цялото време Юнас боравеше с лявата си ръка и изглеждаше доста несръчен, защото по принцип беше десняк.

— Значи това момче е толкова ценно, че според вас има вероятност да съм го скрил тук, така ли?

— Възможно е — лаконично отвърна Сейер и се вторачи в несръчната лява ръка на Юнас.

Търговецът хвана тежката врата и я дръпна с всички сили.

— За по-лесно просто използвайте двете си ръце — сухо го посъветва Сейер.

Юнас повдигна вежда, все едно не схвана намека. Сейер надникна в малката стая. В нея, както се оказа, се помещаваше малък сейф, няколко картини, подпрени на стената, и доста на брой навити на руло килими, наредени върху пода като дърва за огрев.

— Ето я цялата изба.

Юнас се усмихна предизвикателно. Вътре нямаше нищо подозрително, а светлината наистина беше силна. Струеше от две дълги луминесцентни лампи на тавана. Стените бяха голи.

Сейер се усмихна.

— Но той е бил тук, нали? Какво искаше?

— Никой не е идвал тук освен вас.

Сейер кимна и излезе. Скаре го погледна малко колебливо, но го последва.

— Ако се появи, обещавате ли да се свържете с нас? — попита накрая Сейер. — След всичко случило се момчето се намира в трудно положение. Нуждае се от малко помощ.

— Разбира се.

Вратата на избата се затръшна с трясък.

На паркинга Сейер даде знак на Скаре да седне зад волана.

— Качи се по склона и дай назад в пресечката. Виждаш ли я?