Не поглеждай назад [bg]

— Ще спре до жълтата къща, номер петнайсет. Спри, Скаре!

— Точно тук ли?

— Изгаси двигателя. Ето го, излиза.

Юнас изскочи от колата, огледа се и пресече улицата с едри крачки. Сейер и Скаре приковаха очи във вратата, където той се засуети с ключовете. В ръката си държеше сандъче с инструменти.

— Ще се качи в апартамента. Ще го изчакаме. Когато влезе, ще се промъкнеш до колата му. Искам да надникнеш през задния прозорец.

— Какво държи там според теб?

— Не смея да си помисля. Тичай. Хайде, Скаре!

Скаре се измъкна от колата и се завтече прегърбен, прикривайки се зад паркираните до тротоара автомобили. Сниши се от задната страна на колата, обиколи я, заслонил лице с ръка, за да вижда по-добре. След три секунди се обърна рязко и бързо изтича обратно при Сейер. Отпусна се на седалката и затвори вратата.

— Купчина килими и сузукито на Халвур. Сложил го е отзад в микробуса, каската е върху кормилото. Ще се качим ли?

— В никакъв случай. Само стой спокойно. Ако съм прав, той няма да се забави много.

— Ще продължим ли да го следим?

— Зависи.

— Запалил ли е осветлението?

— Май не. Ето го, излиза!

Снишиха се и видяха как Юнас спира на тротоара. Огледа се нагоре-надолу по улицата. Не забеляза хора в дългата редица паркирани автомобили от лявата страна. Качи се в микробуса, запали двигателя и даде назад. Скаре едва подаде главата си над арматурното табло.

— Какви ги върши? — попита Сейер.

— Дава назад. Сега напред. Дава назад напряко на улицата и паркира пред входа. Излиза. Тича до задната врата, отваря я и изважда навит на руло килим. Прикляква, метва го на рамо, залита леко. Килимът изглежда доста тежичък! Боже мой, този човек ще падне всеки момент!

Юнас се олюля под тежестта на килима. Коленете му се подкосиха. Сейер сложи ръка върху дръжката на вратата.

— Пак влиза. Сигурно се опитва да го напъха в асансьора. Никога няма да успее да го изнесе по стълбите! Наблюдавай фасадата, Скаре, гледай дали ще запали осветлението!

Колберг започна да скимти.

— Тихо, момче! — Сейер се обърна и го потупа по гърба.

Почакаха, вторачени в тъмните прозорци на фасадата.

— На четвъртия етаж светна. Апартаментът му е на четвъртия етаж, точно над еркера. Виждаш ли го?

Сейер погледна нататък. На осветения прозорец нямаше завеси.

— Няма ли да се качим?

— Не бързай толкова. Юнас не е вчерашен. Ще се наложи да почакаме.

— Какво да чакаме?

— Пак изгаси лампите. Сигурно ще излезе. Наведи се, Скаре!

Снишиха се. Колберг продължаваше да скимти.

— Ако започнеш да лаеш, няма да ядеш цяла седмица! — предупреди го шепнешком Сейер.