Не поглеждай назад [bg]

— В брой, ако ви е удобно.

Потупа се по задния джоб. Носеше избелели изнищени дънки. Юнас все още стоеше пред него и се двоумеше как да постъпи.

— Какво има? — попита Халвур.

— Ами… нещо ме смущава.

— Какво по-точно?

— Знам кой сте — внезапно призна Юнас и застана с разкрачени крака. Разчупи леда и усети облекчение.

— Познаваме ли се?

Юнас кимна и сложи ръце на хълбоците си.

— Да, Халвур, определено сме се виждали. Струва ми се, че трябва да си тръгваш.

— Защо? Какво не е наред?

— Стига вече с тези глупости! — грубо възкликна Юнас.

— Съгласен съм! — изсъска Халвур. — Сваляйте бързо долу килима и да приключваме!

— Като се замисля, не искам да го продавам. Местя се в друго жилище и предпочитам да го оставя за себе си. А и е твърде скъп за теб. Да си кажем честно — и двамата знаем, че не можеш да си го позволиш.

— Значи искате да го сложите във вашия дом, така ли? — рязко се обърна Халвур. — Добре, разбираемо е. Значи ще взема друг.

Погледна отново към стената и веднага посочи друг килим — в розово и зелено.

— Ще купя ето този — простичко заяви той. — Свалете го, моля, и ми дайте разписка.

— Струва четирийсет и четири хиляди.

— Чудесно.

— Дали?

Юнас все още чакаше със скръстени ръце, а зениците му бяха твърди като сачми.

— Надявам се да не премина всякакви граници, като те помоля да ми покажеш парите.

— Няма проблем — съгласи се Халвур. — В днешно време няма как да разбереш кой има пари и кой няма.

Бръкна в задния си джоб и извади стар портфейл от карирана изкуствена материя, с лепенка за затваряне, плосък като палачинка. Бръкна вътре и започна да дрънчи с монетите. Извади няколко и ги остави върху сгъваемата маса. Юнас направо не вярваше на очите си, докато младежът трупаше на малка купчина монети от пет и десет крони.

— Стига толкова — ядосано процеди той. — Достатъчно дълго ми губи времето. Изчезвай веднага!

Халвур го погледна почти обидено.

— Не съм свършил. Имам още.

Продължи да рови из портфейла.

— Нямаш! Живееш в стара съборетина с баба си и разнасяш сладолед! Четирийсет и четири хиляди — остро повтори той. — Или ми ги изброй на секундата, или…

— Значи знаеш къде живея?

Халвур го погледна. Ситуацията ставаше опасна, но той не изпитваше страх. По някаква непонятна причина просто не се изплаши.

— Ето какво имам — внезапно обяви той и извади нещо от отделението за банкноти.

Юнас го изгледа недоверчиво и после хвърли око на предмета между двата му пръста.

— Това е дискета — обясни Халвур.

— Не искам никакви дискети, искам четирийсет и четири хиляди — сопна се Юнас и усети как страхът го стисна за гърлото.