Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Не поглеждай назад [bg]
Не поглеждай назад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Не поглеждай назад [bg]

Электронная книга - «Не поглеждай назад [bg]». Краткое содержание книги:

Тя е руса, стройна и красива, тя е на петнайсет и любимката на всички в малкото норвежко селце. Намерена е мъртва край брега на Змийското езеро. Жителите на околността са потресени, защото Ани никога не е имала врагове. Но никой не е обърнал сериозно внимание на промяната в поведението и през последните две години, дори собствените и родители. Случаят е поверен на инспектор Сейер и мрачното, неразговорливо ченге трябва да намери отговора на много въпроси, за да стигне до истината. А истината обикновено е смайваща... Романът Не поглеждай назад е удостоен със скандинавската награда за криминална литература Стъкленият ключ и с наградата Ривертон.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107
Перейти на страницу:

— Мамка му, Колберг. Та тя е само кучка!

Сейер си избърса челото. Колберг се приближи и му облиза лицето. От спалнята долетя хленченето на Хера. За малко Сейер постоя със заровено в ръцете си лице, опитвайки се да се съвзехме след изживения шок. Погледна надолу, по дрехите му бяха полепнали кучешка козина и кръв. Едното ухо на Колберг кървеше.

Сейер се изправи. Замъкна се към банята. В банята на килимче под душа съзря нещо черно и меко като коприна, което писукаше.

— Никак не е за чудене, че ни нападна — прошепна той. — Искала е да защити палетата си.

До едната стена бе опрян тежкият килим. Сейер приклекна и прикова очи в него. Килимът беше навит на стегнато руло, обвит в найлон и грижливо залепен със специално тиксо, толкова здраво, че бе почти невъзможно да го отлепиш. Сейер започна да дърпа, а под ризата му се стичаше пот. Колберг дращеше ожесточено, искаше да помогне, но Сейер го избута настрани. Най-сетне успя да махне тиксото и започна да къса найлона. Изправи се и замъкна килима върху пода в хола. Чуваха как Хера скимти в спалнята. Сейер се наведе и ритна силно навития килим. Той се размота бавно и тежко. Вътре се намираше смачкано тяло с обезобразено лице. Устата беше залепена с тиксо, отчасти и носът или по-скоро онова, което бе останало от него. Сейер се олюля, когато видя тялото на Халвур. Наложи се да се извърне и да се подпре за миг на стената. После свали телефона от колана си. Вторачи се през прозореца, набра нужния номер и проследи с поглед товарен кораб на фирмата „Хексагон“ от Бремен, плаващ по реката. Чу как корабът изсвири дълго и печално. Идвам, сякаш казваше той. Идвам, но не бързам.

— Конрад Сейер, улица „Оскар“ петнайсет — продиктува той в слушалката. — Трябва ми подкрепление.

* * *

— Хенинг Юнас?

Сейер си играеше с химикалката, наблюдавайки Юнас.

— Знаете ли защо сте тук?

— Що за въпрос? — дрезгаво попита Юнас. — Нека ви кажа, че търпението ми се изчерпи. Що се отнася до Ани, нямам какво повече да съобщя на полицията.

— Няма да говорим за Ани — увери го Сейер.

— Добре тогава.

Юнас се люлееше напред-назад на стола и Сейер забеляза как по лицето му премина лъч на облекчение.

— Халвур Мунц сякаш потъна вдън земя. Все още ли сте убеден, че не сте го виждали?

— Сто процента — стисна устни Юнас. — Не го познавам.

— Сигурен ли сте?

— Може да не ви се вярва, но въпреки неколкократните опити на полицията да упражни тормоз над мен, все още разсъждавам трезво.

— Просто се питаме какво прави мотоциклетът му в гаража ви. По-точно на задната седалка на микробуса ви.

От устата на Юнас се изплъзна ужасено хъркане.

— Извинете, какво казахте?

— Мотоциклетът на Халвур е във вашия микробус.

— Не е на Халвур, а на Магне — измънка Юнас. — Ще му помагам с ремонта.

Търговецът на килими говореше бързо и без да поглежда инспектора.

— Магне кара кавазаки, а и нали не разбирате от мотоциклети, защото, меко казано, работите в друг бранш. Опитайте отново, Юнас.

— Добре, де, добре!

Той избухна, изгуби присъствие на духа, хвана се здраво за масата с две ръце.

— Появи се в галерията и започна да ме тормози. Боже господи, направо ми взе душата! Държеше се нагло, искал да купи килим. Нямаше пари, разбира се. При мен постоянно идват какви ли не побъркани хора и аз изгубих самообладание. Ударих му плесница, а той избяга като дрисльо, остави и мотоциклета, и всичко. Натоварих мотоциклета в микробуса и го занесох вкъщи. За наказание ще се наложи да дойде да си го прибере и да ме моли да му го дам.

— Щом сте му ударили само шамар, защо ръката ви е така наранена? — Сейер забоде поглед в изподраните кокалчета на пръстите му. — Странно, никой не го е виждал.

— Сигурно е избягал с подвита опашка. Явно го мъчи гузна съвест заради нещо.

— Имате ли някакво предположение?

— Разследвате убийството на приятелката му. Може би трябва да започнете оттам.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)