Лош късмет [bg]

— Ти и Малкия Джон?

— С пари, както обикновено става, Майк — обясни Джак. — Пробвал ли си се някога да участваш в онази телевизионна игра „Джеопарди“52? Печели шампионът. Достатъчно е да ти кажа, че никой пет пари не дава за неколцина скромни надзиратели, особено кметът на Ню Йорк.

— Заради това ли го уби? Заради това ли го наръга с нож? И го изгори с цигари?

Джак се почеса замислено по брадичката.

— Ще си остане ли само между нас?

— Разбира се, не бих могъл да постъпя другояче — усмихнах му се на свой ред.

— По-добре ще е да ми повярваш — отново заговори той. — Онези животни, които тогава ни пипнаха, ослепиха един от приятелите ми с месарски нож, а на нас, останалите, обгориха ръцете с цигарите си. А Негово Кметско Величество реши, че няма защо да преговаря със затворниците. Предполагам, че всички са равни, но някои хора са по-равни от останалите. Доста забавно, нали? Пък и не видях кмета да застане редом до вдовицата на моя убит приятел на погребението му. Предполагам, че човек трябва да е ченге като теб или пожарникар, за да заслужи подобна чест — кимнах, като се преструвах на безразличен. Исках Джак да продължи да говори — нещо, което той явно доста обичаше. — И когато градската управа за трети път отказа да удовлетвори молбата ми за парична помощ заради стреса при изпълнение на служебните задължения, реших да ги пратя по дяволите. Заклех се да направя нещо грандиозно или да умра, ако не успея. Идеята да проникнем в „Сейнт Патрик“ ми хрумна, докато гледах охраната по време на държавното погребение на бившия кардинал. Дотогава си мислех, че мястото е непристъпно, след като там е пълно с агенти на легендарните специални служби, ала скоро открих, че всичко е само един театър. Също като останалите задници от службите за охрана, и тези типове са кекави и нещата при тях са само показни.

— Ами останалите похитители? Твоите помощници? Как успя да ги убедиш да се присъединят към теб?

— Да ги убеждавам ли? — учуди се Джак. — Не знам за вас, нюйоркските ченгета, но да си надзирател… Това бавно те разяжда. Ние сме в търбуха на звяра, а не сме сторили нищо, за да попаднем там. Като прибавиш мизерните заплати, разводите и самоубийствата, до които все по-често се стига, ще получиш чудесна рецепта за истинска катастрофа. Никога не са те замервали с лайна в лицето, нали? Не е много приятно изживяване, за което и да е човешко същество.

— Звучи сърцераздирателно — съгласих се. — Но да екзекутираш Първата дама, кмета, един свещеник и Джон Руни само защото си бил стресиран? Това надали ще мине пред съдията.

Джак като че ли не ме чу. Гледаше унесено настрани от шосето. Зад оголените клони на дърветата последните отблясъци на залязващото слънце чертаеха причудливи плетеници от сенки и светлини по асфалта.