Лош късмет [bg]

Ала тогава се случи нещо напълно неочаквано — една ръка се прокрадна, безшумно и коварно като змия, през решетките зад гърба на Джак. Беше толкова едра, че едва успя да се промуши между здравите метални пръти. Обилно татуирана, адски яка ръка, която се уви около колана на Джак и го дръпна назад. Все едно проехтя гонг, когато главата му се тресна в дебелата метална решетка. След което трясъкът се повтори отново и отново.

— Как ти се харесва това, а, шефе? — питаше го затворникът отзад, докато блъскаше пак и пак темето на Джак в дебелите стоманени пръти. — Как ти се струва, шибаняк смотан?

А когато Малкия Джон ме пусна, за да се притече на помощ на Джак, аз успях да се изправя на крака. Палката, която допреди миг Джак размахваше срещу мен, сега се търкаляше на бетона. Наведох се и я вдигнах.

В миналото за кратко ми се бе случвало да държа полицейска палка в ръцете си — беше по време на службата ми в участъка „Хънтс Пойнт“ в южен Бронкс. В онези дълги и студени нощи, когато бе мой ред да дежуря, аз се поддържах буден, като размахвах палката отново и отново, докато не се научих да я завъртам тъй бързо, че да свисти във въздуха.

Палката изсвистя… Още при първия ми удар — замахнах с две ръце — лявото коляно на Малкия Джон се пръсна, както се разхвърчават трески. Отскочих мигновено назад, защото набитият надзирател, след като простена шумно, изненадващо бързо подскочи на куц крак и отново се насочи към мен. В широко разтворените му очи, подути като на жаба, се четеше неистова ярост, а от зеещата му уста се разхвърчаха слюнки на всички посоки.