Лош късмет [bg]

— Как успяхте да убиете Първата дама? — запитах го, след като му подхвърлих книжна салфетка, напоена с освежителна течност с мирис на лимон, която измъкнах от чекмеджето на бюрото си. Мартели не промълви и дума, докато не избърса старателно лицето си и китките си. Вече изглеждаше значително по-спокоен.

— Алварес я уби.

— Хосе Алварес? — учудих се аз. — Похитителят, който загина при бягството в шоурума на автосалона?

— По-точно братовчед му Хулио — поясни Мартели. — Трябваше да се прицелим много нависоко — продължи той, загледан в задната страна на монитора на моя компютър. — За да има държавно погребение, на всяка цена трябваше да разполагаме с много високопоставен покойник. И на всичкото отгоре смъртта на тази личност трябваше да изглежда като причинена от нещастен случай. В продължение на много месеци издирвах най-подходящата жертва сред всичките налични възможности. И щом прочетох за алергията на Първата дама, както и за ежегодната им, традиционна вечеря в ресторанта „Л’Арен“, прецених, че сме намерили решението. Тогава се събрахме, обмислихме всичко още веднъж и се споразумяхме. Хулио напусна работата си като надзирател и постъпи в ресторанта като стажант готвач в „Л’Арен“. Когато Президентът и Първата дама се появиха там, той капна малко фъстъчено масло в порцията й гъши дроб.

— Значи всичко е било само заради парите? — попитах аз високопоставения агент от ФБР.

— Майк, не можем всички да сме благородни и безкористни като теб — въздъхна преговарящият и за пръв път от началото на разпита събра кураж, за да ме погледне в очите. — Разбира се, че беше заради парите. Искахме да изработим тези толкова богати и надменни задници, които взехме за заложници. Те самите ще ти го потвърдят. Ако благоволят да разговарят с теб, разбира се. Парите винаги са движили този мръсен свят, Майки.

Изгледах Мартели с отвращение. Един млад агент от ФБР с жена и две деца беше убит при опита ни да проникнем в катедралата, но Мартели очевидно никак не се тревожеше от това.

Ала видях как в очите му се надигна паника, когато кимнах към вратата и федералните агенти влязоха, за да го отведат.

— Няма ли възможност да ми услужиш с още една освежаваща салфетка за из път, Майк? — забързано попита той.

Отворих чекмеджето на бюрото си, но след част от секундата го затръшнах с все сила.

— Няма да повярваш, но кърпичките ми са свършили.