Лош късмет [bg]

Не ми отне много време да намеря дървения кол, обвит с оранжева лента. Само преди три месеца ние двамата — моята скъпа жена и аз — го бяхме поставили тук, в края на ливадата с изглед към реката.

Пуснах на земята дъбовата фиданка, която носех на рамо, и извадих кола от дупката. Погледнах към най-големия си син. Брайън ми кимна и заби лопатата в земята.

Всички се изредихме. Наложи се да помогна на Шона и Криси, но Трент настоя сам да се справи. Накрая забучих фиданката в дупката, която дружно бяхме изкопали. После се отпуснах на колене и с ръцете си започнах да бутам черната пръст към корените на дръвчето. Много скоро ми се притекоха на помощ. Всички бяхме коленичили на земята, заровили ръце в прясно изкопаната пръст.

Накрая се надигнах и се загледах мълчаливо в тънкото дръвче, усещайки как студеният влажен вятър брули изпоцапаните ми с калта ръце. Сякаш целият свят бе притихнал. Тишината се нарушаваше единствено от някакъв влекач, лениво напредващ на север по реката.

Спомних си как двамата с Мейв се любувахме на залеза на слънцето при последния ни пикник тук. Беше през лятото миналата година. Преди рака. Последните ни безоблачни дни, когато всичко беше наред. Децата ловяха светулки, а аз бях отпуснал глава върху рамото на Мейв, докато се любувах на небето, обагрено в синьо-златисто сияние. И сега, докато стоях тук без нея, усещах тежестта на тялото й, облегнато до моето.

— Подаръкът на мама за нас — промълви накрая Криси и погали нежно тънкото стъбло на дървото. — Нали, татко?