Косачи [bg]

— Не, нищо подобно — отговори Роуан и се изчерви въпреки старанието да не го допуска. — Той е просто приятел от дома.

— Разбирам. И ти си го поканил?

Роуан поклати глава.

— Записал се е, без да подозирам. Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да е тук.

— Защо не? — учуди се Годар. — Твоите приятели са и мои приятели.

Роуан не отговори. Никога не можеше да прецени дали Годар се шегува, или го подиграва.

Мълчанието на Роуан само предизвика смеха на Годар.

— Разведри се, момче! Това беше парти, не инквизиция. — Косачът плесна Роуан по рамото и се отдалечи. Сякаш смяташе, че Роуан ще остави нещата така. Но той не го направи.

— Говори се, че Косач Фарадей е бил убит от друг Косач.

Годар се закова на място и бавно се извърна назад.

— Така ли се говори?

Роуан пое дълбоко дъх и сви рамене, опита се да се престори, че не е нещо важно. Да даде заден ход. Но беше прекалено късно.

— Нищо повече от слух.

— И ти мислиш, че може някак да съм замесен в това?

— Така ли е?

Косач Годар се приближи и като че успя да проникне през фасадата, която Роуан поддържаше — озова се в мрачното и студено място, което стажантът обитаваше сега.

— В какво ме обвиняваш, момче?

— В нищо, Ваша чест. Беше само въпрос. Просто приказки. — Опита се да отвърне на погледа на Годар, да проникне в неговите хладни кътчета, но откри, че той е непрозрачен и непроницаем.

— Смятай, че сме поприказвали — заяви Годар със саркастична лековатост. — Огледай се наоколо, Роуан. Можеш ли да помислиш дори за миг, че бих жертвал всичко това, като наруша седмата заповед, за да отърва света от изветрял Косач от старата школа? Фарадей избра да упражни Самоприбирането, тъй като дълбоко в себе си е бил наясно, че ще е най-значимото нещо, което е правил от над сто години насам. Времето на неговия вид е приключило и той го е знаел. И в случай, че малката ти приятелка подготвя някоя подлост, по-добре да помисли внимателно, преди да ме обвинява. Мога да избера цялото ѝ семейство за Прибирането в мига, в който имунитетът им изтече.