![Косачи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/6/kosachi-bg-download.jpg)
Косачи [bg]
- Автор: Шустерман Нил
- Серия: Дъгата на косата #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-051-5
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Косачи [bg]». Краткое содержание книги:
Сега той не изглеждаше като Свещеното острие — приличаше по-скоро на дебел мъж в мокро златисто бельо.
— Изглежда, съм изгубил равновесие — избърбори той, като се опита да замаже положението и да даде ново тълкувание на случката. Може би другите повярваха, но Роуан го бе видял да се хвърля. Нямаше как да го сбърка със случайно падане. Защо би направил нещо подобно, по дяволите?
— Почакайте — каза Ксенократ и погледна дясната си ръка. — Пръстенът ми!
— Аз ще го взема! — предложи Тайгър, който се беше превърнал в звездата на парти гостите и се гмурна да го извади.
В това време се появи Чомски и двамата с Волта се наведоха през ръба на басейна, за да помогнат на Ксенократ да се измъкне от водата. Нямаше начин сцената да е по-унизителна за мъжа. Напомняше на претъпкана рибарска мрежа, изхвърлена на палубата на някой траулер.
Годар загърна Свещеното острие с голяма хавлия с нетипично глуповато изражение.
— Наистина искрено се извинявам — заяви Годар. — Изобщо не предполагах, че има опасност да се удавиш. Би било голяма беда за всички.
В този момент Роуан прозря защо в действителност Ксенократ се беше хвърлил в басейна:
Защото Годар му беше наредил да го направи.
А това означаваше, че Годар държи Свещеното острие много по-здраво, отколкото някой би предположил. Но как?
— Може ли вече да си вървя? — попита Есме.
— Разбира се, че може — отвърна Годар и я целуна по челото. После Есме се отдалечи, за да потърси приятелчета за игра сред децата на звездите.
Тайгър се появи с пръстена. Ксенократ го дръпна от ръцете му, без да губи време за благодарности, и го мушна на пръста си.
— Опитах се да измъкна и робата, но е твърде тежка — обясни Тайгър.
— Ще извикам хора с водолазна екипировка, за да се помъчат да спасят съкровището — пошегува се Годар. — Въпреки че могат да предявят претенции над собствеността.
— Приключи ли? — обади се Ксенократ. — Защото искам да си вървя.
— Разбира се, Ваша Светлост.
Тогава Свещеното острие на Средмерика си тръгна от платформата край басейна, а от него капеше вода, докато вървеше към сградата, изгубил цялото достойнство, с което беше дошъл.
— Проклятие, трябваше да целуна пръстена, когато имах тази възможност — оплака се Тайгър. — Държах имунитета в ръцете си и го изпуснах.
Щом Ксенократ си отиде, Годар се провикна към множеството:
— Всеки, който качи в мрежата снимки на Ксенократ по бельо, незабавно ще се превърне в субект на Прибирането!
И всички се разсмяха… след това спряха, тъй като осъзнаха, че изобщо не се шегува.
Партито приключи, Годар се сбогува с най-важните си гости, а Роуан наблюдаваше всичко внимателно.
— Е, нали ще се видим на следващото парти? — попита Тайгър и го извади от концентрацията му. — Може тогава да ми възложат задачата по-рано и да прекарам повече време тук, не само последния ден.
Фактът, че мозъкът на Тайгър е плитък колкото фонтана отвън, подразни Роуан. Странно, но повърхностната натура на приятеля му никога преди не го беше притеснявала. Вероятно защото и Роуан не бе много по-различен. Вярно, не беше търсач на силни емоции като Тайгър, но по свой начин и Роуан се беше плъзгал по повърхността на живота си. Кой би предположил, че ледът е така заплашително тънък? Сега беше затънал прекалено дълбоко, че Тайгър да може да го осмисли.
— Разбира се, Тайгър. До другия път.
Тайгър си тръгна с останалите професионални парти гости, с които наглед споделяше много повече общи черти, отколкото с Роуан. Роуан се зачуди дали изобщо съществува някой от стария му живот, с когото би могъл да общува.
Косач Годар мина покрай него, докато момчето стоеше до входа.
— Ако се упражняваш да бъдеш неокласическа статуя, ще трябва да ти издигна пиедестал — докачи го. — Разбира се, и без теб вече си имаме достатъчно статуи.
— Съжалявам, Ваша чест, просто се бях замислил.
— Ако прекалиш, може да стане опасно.
— Просто се чудех защо Свещеното острие скочи в басейна така внезапно.
— Падна случайно. Сам го каза.
— Не, аз го видях — настоя Роуан. — Скочи.
— Е, откъде да зная тогава? Ще трябва да попиташ него. Ала не мисля, че припомнянето на подобна смущаваща ситуация би ти направило голяма услуга. — После смени темата. — Видя ми се прекалено дружелюбен към едно от парти момчетата. Трябва ли да ти поканя повече такива другия път?