Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Ванда се върна обратно в кухнята.
— Хукнах към Карл, за да му разкажа какво се случи. Същата вечер се появиха три вълка и аз успях да го телепортирам. Но всеки месец, когато луната станеше пълна, те идваха след нас. И ставаха все повече и повече. Една вечер Карл уби един от тях и той се превърна в човек.
— И тогава си разбрала, че са върколаци? — попита Фил.
— Да. Тогава Карл купи сребърни куршуми.
— Виждала ли си върколак в човешка форма? — продължи той. — Освен онзи, който сте убили.
— Не.
Фил кимна.
— Това обяснява нещата.
— Какво обяснява?
— Защо не разпозна миризмата ми. Шейпшифтър не миришат като обикновените хора. Но ние имаме тази уникална миризма само когато сме в човешка форма. Когато сме вълци, миришем на вълци.
Тя въздъхна.
— Говориш за това толкова спокойно, но не разбираш. Аз бях ужасена. Всеки месец намирахме ново място да се скрием, а вълците отново ни откриваха. Бяха неумолими.
— Видях колко ужасена беше навън.
— Видях ги как разкъсват Карл на парчета! Щяха да хванат и мен, но успях да се телепортирам. След това бях съвсем сама, криейки се като плъх в пещерите, в търсене на баща ми и братята ми, но никога не ги открих и се хранех от нацистите всяка нощ. Аз… убих толкова много. — Тя се отпусна в кухненския стол и покри лицето си, докато сълзите се спускаха по него. — Аз съм чудовище.
Стаята беше тиха, като се изключат подсмърчанията й. Беше го направила. Бе го допуснала да види какво се крие в ковчега й с кошмари. Остави го да я види каква е всъщност. Сега той щеше да гледа различно на нея. Вместо да вижда любов в красивите му сини очи, тя щеше да вижда пълно отвращение.
— Ванда… — Фил клекна до нея.
Тя покри очите си, за да не го вижда.
— Ванда, ти си преживяла ад, който никой човек не трябва да преминава. Изгубила си семейството си, любимия си, своята смъртност. В онези лагери си станала свидетел на най-лошия вид жестокост, която един човек може да причини на друг. Живяла си в постоянен страх и отчаяние.
Тя смъкна ръцете си.
— Аз ги убих. Не беше нужно. Държах се точно като един Бунтовник. Не съм по-добра от тях. Знам, че ги мразиш, така че съм наясно, че мразиш и мен.
— Ела. — Той я хвана за ръка, карайки я да се изправи, и я поведе към мивката. След това намокри кухненската кърпа. — Била си на война, Ванда. Тя е грозно чудовище, което кара хората да вършат ужасни неща, които обикновено не биха направили.
— Това не е оправдание.
— Да, такова е. — Фил изцеди кърпата. — Когато си приближила онези пазачи в лагерите, ти си била нарушител. Ако не си ги убивала първа, те са щели да те убият. Било е самозащита.
Той избърса сълзите от лицето й с кърпата.
Нови сълзи се отрониха от очите й.
— Ти… можеш да ми простиш?
— Разбира се. Аз… — Фил наклони глава. — О, сега разбирам.
— Какво разбираш?
Че тя не заслужава да бъде обичана?
Той отново намокри кърпата.
— Разбирам защо си натрупала толкова гняв и чувство на безсилие. Не защото се нуждаеш от моята прошка. Няма какво да ти прощавам. — Отново избърса лицето й. — Ванда, проблемът е в теб. Ти не си си простила.
Тя примигна.
— Аз извърших ужасни неща.
— Било е война. И ти си направила това, което е трябвало, за да оцелееш.
— Не мислиш, че съм чудовище?
— Не. Смятам, че си невероятно смела и красива жена.
През нея премина вълна на облекчение. Понесе се през нея и отми тежкия товар на вината и угризенията.
— Толкова се страхувах, че ще ме намразиш.
Той се усмихна.
— Аз те обичам. И няма да спра да го повтарям, докато не го повярваш.
За първи път Ванда наистина го повярва дълбоко в себе си. За първи път от много години тя се почувства достойна за любов. Усмихна му се.
— Наистина ти вярвам. Аз също те обичам.
Все още усмихвайки се, той намокри кърпата.
— Радвам се, че най-накрая ми разказа всичко.
Ванда кимна. Ковчегът в ума й бе широко отворен. Все още беше там, и винаги щеше да бъде, но вече не изглеждаше толкова страшен.
Тя ахна, когато мократа кърпа изведнъж се притисна между краката й.
— Какво правиш?
Фил потърка кърпата срещу нея.
— Вярвам, че поиска два рунда правене на любов: един със звяра и един с джентълмена. — Той изплакна кърпата, след това започна да мие и себе си. — Джентълменът е на твое разположение.