Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Бринли кимна.
— Пряка линия от старите принцове на Уелс. Татко е дошъл от Уелс преди около сто и осемдесет години и е направил първото си ранчо в Монтана. Някои от членовете на клана са го последвали тук. С времето кланът се е разраснал, а татко е ставал все по-могъщ и по-могъщ. Сега притежава над петдесет ранча, пръснати из Монтана, Айдахо и Уайоминг. Цялата западна територия — това са над шейсет глутници — са се заклели в подчинение на Върховния господар на глутницата. Никой не смее да не му се подчини.
— Освен Фил.
Бринли сви рамене.
— На някой като Фил му е трудно да се подчинява. Татко разбира това. Повярвай ми, той ще е толкова горд, когато разбере, че Фил е получил статус на Алфа без помощта на някоя глутница. Това никога не е правено преди. Брат ми наистина е невероятен.
— Трябва да се съглася с това.
Ванда се прозя, когато сънливостта я налегна отново.
— И тъй като Фил е най-могъщият върколак в страната, е очевидно, че той има важно бъдеще за нас.
Ванда потърка челото си.
— Ти искаш той да се върне тук.
— Да. — Бринли се наведе напред. — Мястото му е при нас. Знаеш ли, че беше сгоден за принцеса върколак?
Значи, принцеса Даяна бе върколак? През съзнанието на Ванда премина образ на един крастав вълк, носещ тиара.
— Той никога не го е споменавал.
— Беше само на десет години, когато татко уреди годежа му с Даяна. Тя бе на две.
— Колко романтично.
Бринли изсумтя.
— Бащата на Даяна е господар на глутницата в Юта и притежава няколко ранча. Тя е единственото му дете, което я прави много могъща и богата наследница.
— Браво на нея.
Очите на Бринли се присвиха.
— Тя може да му даде деца. Кралската линия ще продължи.
По дяволите. Ванда затвори очи.
— Сигурна съм, че си добър човек, Ванда. Брат ми не би държал на теб толкова много, ако не беше. Но се опитай да погледнеш на това с отворено съзнание. Ако Фил се върне тук, той може да бъде могъщ водач. Ако остане с твоя вид — що за живот би имал? Винаги ще бъде работник на разположение на вампирите. Какво би искала за Фил: живот като лидер, където той има богатство, сила и деца, или живот на робство, където няма да може да има деца и животът му ще е в постоянна опасност?
Ванда преглътна трудно. Слънцето се приближи до хоризонта, привличайки я в мъртвешки сън. Но тя знаеше, че тежестта в сърцето й не бе причинена от сънливостта.
— Чух достатъчно.
Тя се изправи и тръгна към люка.
— Помисли си за това, моля те — каза Бринли. — Ако го обичаш, трябва да го пуснеш.
Когато Фил се връщаше към хижата, забеляза розови и златни ивици да осветяват небето. Слънцето се показваше на хоризонта, така че Ванда вече щеше да е заспала. По дяволите. Той се качи бавно по стълбите на верандата. Щеше да е хубаво да обсъди този нов проблем с нея.
Отвори вратата и Бринли го посрещна с голяма усмивка.
— Е, приветстваха ли те с овации?
— Да. — Той погледна към люка. — Ванда навреме ли отиде в избата?
— Да, тя е добре. Поговорихме си хубаво.
Той повдигна вежда срещу сестра си.
— Не си се опитала да я пропъдиш, нали?
Бринли изсумтя и тръгна към сандъка с лед.
— Би ли желал нещо за закуска? Мога да забъркам няколко дузини яйца.
— Няколко дузини?
Тя извади две картонени кутии от сандъка.
— Казах ти, че момчетата са бездънни ями. Снощи хванаха един лос, но се обзалагам, че отново са гладни.
Фил напълни чашата си с кафе.
— Какво правят, когато не си тук?
— Оставям им колкото мога трайна храна. А те имат и ловни пушки. Справят се.
Фил отпи от кафето си. Беше поговорил добре с момчетата, десет на брой. Най-младият бе на тринадесет, а най-възрастният на седемнадесет. Всички те го посрещнаха с погледи на възхищение, сякаш бе отговорът на всичките им проблеми.
През него премина гняв при мисълта, че баща му би изгонил деца и ги бе оставил да се оправят сами.
— От колко време са тук?
Бринли чупеше яйца в една купа.
— Най-младият, Гавин, дойде преди около месец. Най-възрастният, Дейви, дойде преди две години.
— Той е бил тук в продължение на две години?
Тя пусна газта и запали котлона на печката.
— Дейви беше на петнадесет, когато дойде. Какво друго можеше да направи?
— Можеше да завърши училище, като начало. Нито едно от тези деца няма диплома от гимназия.