Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Готова ли си?
Той се настани между краката й.
— Чакай. — Тя постави ръце върху раменете му. — След като се облякох като каубойка, сега имам странното желание да яздя.
Той се подсмихна и падна по гръб.
— Качвай се на седлото, съкровище.
След един час Ванда седеше отпусната на леглото и пиеше от една бутилка студена кръв. Изпъна краката си, усещайки подръпването на разтегнатите си мускули. Дори не можеше да си спомни колко оргазма бе преживяла тази вечер. Това беше една дълга невероятна, забранена нощ на секс и болезнени признания, които бяха направили правенето на любов помежду им още по-сладко.
Ванда усети подръпването на съня. Слънцето трябваше да е близо до хоризонта. Отпи още от кръвта. Фил й я бе донесъл в таванското помещение. Той се беше измил на мивката и бе отишъл обратно в избата, за да се облече.
От звука на каубойските му ботуши тя можеше да каже, че сега бе в кухнята. Носът й трепна, доловил аромата на кафе.
Надяваше се, че вече беше сутрин там, където бе Роби. Мъртвешкият сън не само щеше да го приспи, но щеше да сложи край на мъченията му. Тялото му щеше да се излекува, докато спи. Тя се надяваше, че същото ще стане и с ума му.
Въздишайки, Ванда седна и започна да се облича. Тъкмо бе приключила със закопчаването на дънките си, когато чу тропот от ботуши пред входната врата на хижата.
— Фил! — извика Бринли.
Вратата се разтресе. Резето все още бе на мястото си.
Ванда чу стъпките на Фил да се приближават към вратата. Тя облече ризата си и закопча копчетата.
Вратата се отвори.
— Фил! — Гласът на Бринли беше пълен с вълнение. — Ти си Алфа! Толкова е невероятно. Как, по дяволите, го направи?
— Брин, трябва да поговорим.
— Ние говорим. Няма да повярваш колко са развълнувани момчетата. Говорихме за това по пътя към хижата и единственото ни предположение е, че ти си успял да станеш Алфа сам. Вярно ли е?
— Не бях сам, но не бях и с някоя глутница.
Бринли изпищя.
— Това е направо фантастично! Никой не е правил това преди. Татко ще бъде толкова…
— Не му казвай.
— Какво?
— Говоря сериозно, Брин. Не му казвай. Не е негова работа.
— Разбира се, че е! Фил, всеки Ликан на територията ни ще иска ти да си следващият Върховен господар на глутницата. Вече мога да го видя. Татко ще ти направи огромно парти, за да те посрещне отново, като отдавна загубен принц.
Принц? Ето го пак. Ванда отиде тихо до края на помещението. Бринли отново бе облечена в дънки и потник и разкопчана карирана риза, но Ванда забеляза няколко листа в косата й и кърваво петно на ръкава на ризата й, сякаш бе избърсала уста в него.
Погледът на Бринли се премести към таванското помещение и тя присви очи.
— Тя е още тук.
— Да. — Фил скръсти ръце. — И ти й дължиш извинение.
Бринли изсумтя.
— За какво? За това, че съм била себе си?
— Защото нарочно се опита да я уплашиш — отвърна той.
Бринли се намръщи срещу него.
— Опитвах се да й направя услуга. Тя трябваше да знае истината за теб.
— Да, така е. — Ванда се измори да говорят за нея, сякаш не беше в стаята. Тя взе бутилката с кръв и се спусна на приземния етаж. — Благодаря ти, че ме изплаши до смърт.
— По всяко време — усмихна се Бринли ледено. — Е, защо си още тук? Не можеш ли да си намериш работа в Холивуд? Чух, че точно сега вампирите са на мода.
— Тя е под моя защита — каза Фил. — Това е моята къща и ще бъде убежище за Ванда, когато й е необходимо.
Пуфтейки, Бринли тръгна към кухнята. Тя взе една чаша от шкафа и си наля кафе.
Ванда седна на масата и отпи от бутилката си. Нова вълна на сънливост премина през нея.
Фил дойде до кухнята.
— Кои бяха онези палета с теб снощи?
Палета? На Ванда й изглеждаха достатъчно големи.
Бринли отпи от кафето си.
— Приятели са.
— Те са непълнолетни — Фил седна на масата до Ванда. — Би трябвало да са с глутницата си, когато се променят.
Бринли изсумтя.
— Ти откога се придържаш към правилата на глутницата? Момчетата не могат да се променят в глутницата си. Дори не могат да живеят със семействата си. Или да ходят на училище. Те са отритнати. Сигурна съм, че разбираш как става това.
Ванда погледна питащо Фил.
Той сви рамене.
— Бях прогонен, когато бях на осемнадесет. След година на почти гладуване, открих Конър и той ми даде работа и място, където да живея.