Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
— Намираш го освобождаващо.
— Да — въздъхна Фил. — Или би трябвало да бъде. В света на Ликаните има такива, които мислят, че трябва да се придържаме към традициите си. Господарите на основните глутници могат да бъдат много могъщи и се опитват да наложат на всеки да прави това, което те желаят.
Ванда седна.
— Имал си проблеми с някой от тях ли?
Той кимна.
— Баща ми.
Тя трепна.
— Съжалявам.
— Няма нищо — той погали ръката й.
— Той няма да ме одобри. Сестра ти също. — Ванда погледна към люка. — Тя кога ще се върне? Това е ужасно дълга разходка… оу. — Тя удари челото си. — Сестра ти е върколак.
— Тя беше един от вълците, които те уплашиха.
Ванда се намуси.
— Наистина не ме харесва.
— Все още не те познава. И не се тревожи за нея. Ще си поговоря добре с нея.
— Всички онези вълци ли бяха върколаци?
— Да, но те няма да те притесняват повече. Те знаят, че си под моя закрила — Фил седна. — Защо се страхуваш толкова от върколаци?
Тя трепна.
— Аз… аз ти казах. Те ме преследваха.
— Не ми каза защо.
Ванда облече бельото си.
— Знаеш ли, съсипа ми сутиена. Надявам се, че сестра ти има някой, който мога да взема назаем.
— Тя ни донесе някои дрехи. Хайде, Ванда. Аз ти разказах моите тайни. Време е ти да ми разкажеш твоите.
— Ти ще ме намразиш.
Тя се изправи и се отдалечи.
Глава 20
Ванда се издигна и мина през люка, приземявайки се на приземния етаж на хижата. Хладен бриз накара кожата й да настръхне и тя забърза към прозореца, който Фил бе оставил отворен.
Чу звук зад себе си и се обърна. Фил стоеше до люка.
— Можеш да скочиш толкова високо?
Той кимна.
Значи така бе успял да се качи на горния етаж в хранилището в Ню Орлиънс. Погледна предпазливо към прозорците от двете страни на вратата на хижата. Нямаше щори. Нямаше завеси. Добре дошли в пийпшоуто на Уайоминг. Тя постави ръка върху гърдите си.
— Някой може да ни види тук.
— Някоя щастлива катерица, може би — усмихна се Фил. — Най-близкият съсед е на километри оттук.
— Върколаците са там някъде.
Тя се придвижи бързо до кухнята, където нямаше прозорци.
Фил я последва.
— Ликаните винаги се събличат, преди да се преобразят. Голотата не е голяма работа за нас.
Погледът й се спусна по голото му тяло.
— Лесно ти е да го кажеш, когато изглеждаш така. Но бих предположила, че някои от момчетата биха били малко притеснени да изложат на показ своите… слабости.
Той изсумтя.
— Мъжете Ликани нямат слабости.
— Вярно. Вие сте големи колкото егото си, което е доста огромно.
Ванда извади една кърпа от шкафа и хвана дръжката на помпата.
— Чакай, позволи ми.
Той започна да помпа и от чучура потече вода върху кърпата.
Тя потърка лицето и врата си, трепвайки от студената вода.
— Какво стана с теб в Полша, след като се превърна във вампир?
Ванда преглътна трудно. Ковчегът с кошмарите й придоби форма в ума й.
— Аз… аз се нуждая от още вода.
Тя вдигна кърпата под улея.
Той изпомпа още вода.
— Какво стана?
Ванда изми гърдите и торса си.
— Погребах малката си сестра. — Ковчегът се разтропа, опитвайки да се отвори. — Още вода.
Той й даде още.
— Тогава какво?
Тя избърса ръцете си.
— Бях заела една лопата от близката ферма. Връщах я в бараката, когато фермерът ме откри. На мига бях надвита от глада.
— Ухапала си го?
Тя се наведе да измие краката си.
— Избягах навън и ухапах кравата му. През първите няколко седмици бях толкова объркана. Толкова гладна и толкова ужасена, че можех да убия някой. Не знаех какво да правя. Криех се в пещерите и се хранех с животни. Имах чувството, че аз съм се превърнала в животно.
— Твоят… създател не ти е помогнал да се приспособиш?
— Зигизмунд? — изсумтя с отвращение Ванда. — Не исках да имам нищо общо с него и с Марта. Оставих ги в нощта, в която се събудих.
— Има нещо, което трябва да ти кажа — намръщи се Фил. — Затворникът в Роматех, онзи, който са заловили в имението на Аполон — това е Зигизмунд.