Доктор Стъклен [bg]

— Планирано пътуване?

— Не, всичко станало в последния момент, така рече момичето.

Лангтън кимна. Нещо беше уплашило адвоката. Или някой го беше предупредил.

— Нататък?

— След това се отбих при Дейвид Хемпълман — рече сержантът, взрян напрегнато в собствените си писания. — Бизнесмен, занимава се с внос-износ, такива работи. Много хубава къща. Женен, с две деца. Съпругата му е огромно женище, носи се като кораб. Както и да е, той отказа да говори. Дори не призна, че познава Редфърс. Ясно се виждаше колко е уплашен, сър. Все си потриваше ръцете една в друга, като че иска да измие нещо от тях. Блед като призрак.

— Ами третият?

— Стивън Пауъл, сър — Макбрайд се ухили. — Изхвърли ме от дома си, все едно съм прост търговски пътник. Рече, че си знаел правата, не бил длъжен да говори с полицията, щял да се обади на адвоката си, дрън-дрън… Но беше уплашен точно като Хемпълман, сър. Може би дори повече. В антрето зад него мернах два големи пътни сандъка.

Значи, разбра Лангтън, някой друг също разполагаше с пълните данни за „клиентите“ на Редфърс. Доʞтор Стъклен. Може би Редфърс дори е работел за Стъклен, бил е връзката между каймака на уважаваното общество и дѐлваджиите. Също така е събирал душите на умиращите. И е държал Сара в мазето си.

Лангтън стисна силно очи и сплете здраво пръсти.

Кабриолетът спря пред стъпалата на Лечебницата. Лангтън задържа входната врата на болницата отворена, за да пропусне прегърбена възрастна женица, която, влачейки крака, влезе във фоайето. После инспекторът пристъпи до будката на портиера и попита кой отговаря за линейките.

— Ами хората в администрацията, сър. Левият коридор, един етаж по-долу, търсите стая номер шест. Не, прощавайте, номер седем.

Лангтън дръпна Макбрайд настрани от множеството пациенти и близки на болни, стълпили се във фоайето.

— Вървете да разпитате в администрацията за линейката, отнесла Джейк. Разберете какво правят със старите си коли, ако ги продават, може би записват някъде кои са купувачите.

— Ясно, сър. Къде да ви търся като приключа?

Лангтън отвърна очи, почувствал странен прилив на вина, който го хвана неподготвен.

— В кабинета на сестра Райт.