Доктор Стъклен [bg]

Дърам допусна онова, което Лангтън вече усещаше в случая: ръката на ловък, но умопобъркан кукловод, при това отлично скрит и по-добре осведомен и от полицията, и от жертвите си.

— Познавате ли доʞтор Стъклен?

Дърам го стрелна с остър поглед.

— Знам за него, да. Повечето от хората в лагера бяха дочували слухове за Стъклен.

— Дали той не е вашият заговорник? Възможно ли е той да стои зад всичко това?

Вместо да отговори направо, Дърам каза:

— Двамата с Ейбъл бяхме като козички, вързани на поляната, за да примамят тигъра да излезе от скривалището си. Бяхме примамка. Или пък сме били пратени за отвличане на вниманието.

— Дали майор Фелоус наистина би постъпил така с вас?

Дърам потри челото си.

— Не знам. Вероятно. Ако е смятал, че е наложително.

Дори и да беше усетил моментното разсейване на Дърам и възможността да го атакува и обезвреди, Лангтън я пропусна. Беглецът се взря в него с очи, зачервени от умора или от треска, а може би и от двете.

— Още щом чух, че татуирано тяло е изплувало на Албърт Док, разбрах всичко. Ейбъл не се беше прибрал предната вечер в квартирата. А после се появихте и вие.

А ти побягна, помисли си Лангтън. Може би трябваше да последвам примера ти.

— Елате с мен в управлението. Ще ви държа настрани от Фелоус, ако така желаете, поне докато не установим твърдо на чия страна играе той. Имате думата ми.

Дърам се усмихна.

— Дума лесно се дава.

— Аз никога не лъжа.

Усмивката на беглеца изчезна. Дърам се втренчи в инспектора и отвърна:

— Почти ви повярвах, инспекторе. Но ако вляза в полицейското управление, ще изляза от задната врата в дървен костюм. Фелоус не е единственият с тайна мрежа от информатори.

Лангтън се сети за информацията, която постоянно изтичаше от кабинета му и за смъртта на Мичман Джейк. Главното управление на ливърпулската полиция, едно място, което трябваше да предлага стопроцентова сигурност, вече не беше гаранция за нищо.

С едно бързо движение Дърам скочи на крака и се отправи към вратата. Държеше револвера отпуснат до крака си.

— Чакайте — повика го Лангтън и се надигна от креслото. — Кой е доʞтор Стъклен? Кажете ми.

Дърам се поколеба, после поклати глава.

— Смятам, че знам самоличността му — настоя Лангтън.

— Не мисля, че знаете повече от мен — отвърна Дърам и отвори вратата към антрето. — Когато със сигурност узная самоличността му, ще можете да отидете да приберете безликото му тяло от Мърси. Може би и това на Фелоус.

При тези думи Дърам изчезна. Лангтън изтича в антрето. Леден въздух нахлуваше през отворената входна врата. Лангтън измъкна собствения си пистолет от палтото и изтича вън на стъпалата.

Улицата беше съвършено пуста. Под жълтата светлина на лампите блестяха снегът и ледената корица на тротоара. Нито звук от стъпки или колела на карета. Нищо, освен вятъра, огъващ голите клони на дърветата.