Корабът на страха

— Лекарю, изцери себе си[50].

— Именно. Беренгария, която не е познавала Писанието, бързо е схванала с острия си ум как тази фраза може да се отнесе до теб, мастър Хюбърт, и случилото се онзи следобед. Това ли ти е прошепнала в Суитмийд? «Лекарю, изцери себе си»? Затова е надраскала «Назарет» на стената в стаята си, като напомняне, за да не забрави.

— Но аз бях с отец Уорфелд, когато е била убита.

— Да — Корбет се отпусна назад. — Загрижен за душите на мъртвите си родители. Дали не си избрал името Дерош не само защото те свързва с усамотеното отшелническо убежище, но и защото в Кентърбъри не е имало никой с това име, който би могъл да те разобличи?

— Бях с отец Уорфелд!

— Но Лечлейд не е бил. През повечето време той се е правел на пиян дръвник. Докато обаче го разпитвах в Суитмийд, се породи първото ми съмнение. Лечлейд се надвеси над масата. Дъхът му миришеше на готвено, но не и на ейл, а той се държеше така, сякаш е просмукан от пиене. Сутринта, в която е била убита Беренгария, ти си отвличал вниманието на отец Уорфелд и си го отвел. Лечлейд ви е последвал. Лейди Аделиша го презираше. Защо ще я е грижа къде ходи той, кога влиза и кога излиза от Суитмийд? Стражите пред главната порта на имението бяха там, за да следят господарката на къщата, а не пияния слуга. Онази сутрин Лечлейд пъргаво се вмъкнал в «Сейнт Алфидж» и удушил Беренгария. Устата й е била затворена завинаги.

— И така, трябвало е да има двама убийци, използвал си го, за да бъдеш извън подозрение. По време на убийството на Беренгария, ти си бил с отец Уорфелд. При убийството на сър Рауф Деконте не си могъл да влезеш, защото вратата е била заключена, а Лечлейд е спял. Никой не би могъл да те заподозре, още повече, че тъкмо ти си изпратил да повикат отец Уорфелд, за да потвърди после думите ти. Когато се връщах от Мобисон в «Сейнт Огъстин», тайнствен убиец, скрит в гората, стреля с арбалет по нас. Как бих могъл да заподозра лекаря Дерош? Той беше с мен, нали? Трябва да е бил някой друг. Бил е Лечлейд. Той е изстрелял и стрелата с предупреждението към капаците на моя прозорец, когато ти си тръгваше от абатството. И пак така, по чиста случайност, беше с Ранулф и Чансън долу в трапезарията, когато се качих в стаята си. Ако не беше ме запазил Бог чрез нашия иконом, щях да пия от отровното вино, което Лечлейд е успял да остави пред стаята ми. Настояваше да ни придружиш на връщане от Суитмийд. Лечлейд тайно е избързал напред, за да приготви отровното вино, но работата е била набързо свършена. Не е успял да използва кани от кухнята на абатството и си е послужил с други, а естествено нашият иконом познава всеки свой съд — Корбет замълча. — Същото се е случило и при нападението над мен в манастирския двор. Двамата с отец Уорфелд сте дошли в абатството. Несъмнено добрият ни свещеник е имал някаква работа тук, но работа си имал и ти: да ми съобщиш новината, че лейди Аделиша е бременна. Решил си да се възползваш. Останал си с Ранулф и Чансън, отец Уорфелд е отишъл да свърши своята работа, така че кой се е спотайвал в манастирския двор и ме е причаквал да изляза от църквата на абатството след вечерната служба? — Корбет погледна към човека, който така умело се бе опитвал да го заблуди. — Мастър Лечлейд, твоят скрит, безмълвен съучастник.