Корабът на страха

— Наблюдавах Лечлейд на вечерята. Преструваше се на пиян, но нещо все ме глождеше — Дерош потръпна, когато усети острия връх на меча, който Корбет беше опрял на тила му.

— Обърни се, мастър Дерош или, ако трябва да сме съвсем точни, Хюбърт Фицърс, Всевиждащия. Обърни се! — заповяда Корбет.

Дерош се подчини. Ръката му се насочи към колана под плаща.

— Разкопчай го! — Корбет се отдръпна, без да сваля меча си. — Нека да падне на пода и се премести ей там.

Дерош се подчини, седна на един стол. Корбет придърпа друг, взе заредения арбалет и се прицели право в гърдите на Дерош.

— Сър Хю, правиш грешка. Наблюдавах Лечлейд. Имах подозрения от известно време. Помислих…

— Не правя грешка — заяви Корбет. — И аз имах подозрения за Лечлейд, но започнах да подозирам също така, че си имам работа с двама убийци, а не с един. Хюбърт Фицърс, тоест ти, е имал съучастник. Ще ти разкажа какво мисля аз, мастър Хюбърт. Преди много години разбойници нападнали имението ви и убили родителите ви. Деконте и Касълдийн били сред разбойниците. В Уестминстър ти си бил посетен от човек, който ти го е казал. Разкритието внезапно и необратимо променило живота ти. Посетителят е бил Лечлейд. Когато прегледах книжата от кметството за вашето имение, попаднах на списък на хората, които е трябвало да плащат данъци: в списъка бяха имената на баща ви и майка ви. Останалите имена бяха на слуги, но срещнах и името на някой си Джон Брокър. Мисля, че Брокър и Лечлейд са един и същи човек. По някакъв начин Брокър се е измъкнал, скрил се е и се е появил отново като Лечлейд. От онова, което научих, той е бил роднина на баща ви, може би братовчед? Няма значение, той открил истината за случилото се онази нощ и ти е съобщил разкритията си в Уестминстър. В известен смисъл за теб това е било като Божи знак, нали? Разбрал си, че градът, който ви е помогнал, мъжете, които сега са били важни търговци и прекупвачи, са били замесени в смъртта на родителите ви. Решил си да се отречеш от Бог, от своя крал и своя орден, и да станеш ловец на хора. Обзалагам се, че си преследвал всички оцелели членове на онази шайка убийци, но с изключение на Касълдийн, вероятно всички те вече са мъртви. Споделил си поразяващото разкритие и с брат си Адам, който по онова време вече е водел живот на пират. Никак не е чудно, че Адам Блексток е обявил война на корабите на Касълдийн.

— Тогава се е появила Манастирската карта. Адам я е открил на един от корабите на Паулентс. Взел я и ти е проводил съобщение. Той не само е откраднал картата, но може и да я е разчел вярно. Двамата с него е трябвало да се срещнете по течението на Оруел, близо до разрушено отшелническо убежище с параклиса «Свети Симон от Скалите». Затова фалшивото ти име е такова, нали: Питър Дерош? Дерош, Des Roches, на френски означава «от скалите», а името Симон си променил на Питър[49], както става и в Евангелието, много трудно някой ще забележи, че името ти на френски звучи като името на отшелническото убежище, където е трябвало да се срещнат Адам Блексток и Хюбърт Монаха. Останалата част от историята е по-добре известна на теб, отколкото на мен. Стоункроп е предал брат ти. «Ярост» е бил приклещен в капан, брат ти убит и провесен на кърмата. Мога само да си представям яростта ти, която се е превърнала в изгарящо желание за кървава разплата. Ти си много опасен, но и много умен мъж, мастър Хюбърт. За такива като теб, които винаги се крият сред мрачните сенки, никак не е трудно да променят характера или природата си, както казват. Престанал си да бъдеш Хюбърт, venator hominum, някогашен монах и си се превърнал в мосю Питър Дерош от Гаскония, който уж бил учил в този и онзи университет. Като Хюбърт си натрупал достатъчно състояние, за да осигуриш средствата за подобно превъплъщение.