Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— А сър Рауф Деконте?
— Е, имал си сметки за уреждане със сър Рауф и най-подходящото време за това е било, докато съпругата му се е забавлявала с Уендовър. Времето отново те е притискало. Паулентс е бил на път за Англия, Деконте е притежавал картата. Лечлейд със сигурност е разбрал за Стоункроп. Знаел и за тайните опити на лейди Аделиша да открие картата. По някое време в четвъртък, на празника на свети Амброзий, той ти е съобщил, че лейди Аделиша излиза за своята любовна среща с Уендовър. Решил си да посетиш сър Рауф. Лечлейд е дошъл с теб. Влязъл си в стаята като лекаря Дерош. Вече вътре, ти си заключил вратата и двамата с Лечлейд сте вързали здраво сър Рауф за стола. Напипах вдлъбнатините, образувани от впиването на въжето в дървото, под подплатения подлакътник. Виждаш ли — Корбет потупа своята собствена ръка, — сър Рауф вероятно е носел дебела дреха, за да го пази от студа. Въжето не би оставило следи на китките му, вие сте внимавали това да не се случи, но е оставило следи на подлакътниците на стола, когато той се е съпротивлявал срещу връзките.
— Разпитал си Деконте за случилото се с твоя брат. Издевателствал си над него. Поискал си Манастирската карта, но тя вече не е съществувала, нали? Сър Рауф, този предвидлив мъж, я е запомнил наизуст и я е изгорил. Да, брат Хюбърт — усмихна се Корбет, — никаква карта не съм намирал. Лейди Аделиша вече трябва да го е разбрала. Предполагам, че веднага се е втурнала в работната стая на покойния си съпруг и не е открила никакъв таен джоб в подплатената седалка на стола. Най-накрая с Лечлейд сте стигнали до извода, че Деконте няма или не може да ви каже каквото и да било, затова сте го убили с удар по тила. Оставили сте тялото там, където е паднало, взели сте ключовете и сте заключили работната стая. По-късно, когато отец Уорфелд е дошъл, вие сте разбили вратата, тайно сте подменили и връзката с ключове. Добрият свещеник, погълнат от мисълта за смъртта на Деконте и даването на последно опрощение, е видял само това, което вие сте искали да види. Подозирам, че ти или Лечлейд сте направили копия на тази малка връзка, поставили сте копията на колана му, докато истинската е била у теб. Използвал си я, за да заключиш след себе си стаята на лейди Аделиша, след като си бил в нея. Докато е траела суматохата, последвала разбиването на вратата на Деконте, тайно си върнал истинските ключове.
След като Деконте е умрял, преди да излезете от стаята, ти си натопил няколко кърпи в кръвта му. Качил си се в стаята на лейди Аделиша, отключил си, оставил си на пода една от окървавените кърпи, а останалите зад валчестите възглавници на леглото. После си се постарал допълнително, за да хвърлиш вината върху лейди Аделиша. Тя е оставила плаща си в работната стая, лесно е било за Лечлейд да го изцапа с кръв, докато всички са били объркани от случилото се. Ти си прекарал и доста време в претърсване на къщата. Ранулф забеляза, че вещите са местени, но за свое съжаление и разочарование, не си открил Манастирската карта.
— Денят превалял. Единственият човек, когото сте пропуснали да наблюдавате, е била Беренгария. Всеки допуска грешки, Хюбърт, дори ти с твоя всевиждащ поглед. Вероятно си побеснял срещу Лечлейд: не бил разбрал за тайните любовни срещи на слугинята с господаря й. Двамата с Деконте са били много внимателни. Както и да е, Беренгария се е върнала и е видяла нещо, което те е уличавало. Може да те е видяла в къщата по времето, за което твърдиш, че е била заключена. Тя и мен заблуди. Така и не е влязла, видяла е нещо отдалече, после хукнала обратно към Кентърбъри. После решила да използва наученото, за да изнудва теб, състоятелния лекар. Разбира се, не е знаела цялата истина, но достатъчно, за да те изложи на опасност. Нито пък е имала желание да обяснява някому защо се е върнала у дома в онзи четвъртък. Когато всички се бяхме събрали в Суитмийд, вероятно ти е подхвърлила нещо. По това време тя вече се е преместила от къщата на Деконте в тази на отец Уорфелд, където уменията й да доставя наслада на мъжете са й осигурили специално положение. Естествено, отец Уорфелд е помолил да се спазва благоприличие, за да не тръгнат слухове или да не стане скандал. Беренгария е посещавала всекидневната служба. Свещеникът е четял Евангелието и според обичая си е изнасял кратка проповед по него. Преди няколко дни, тъкмо по времето, когато Беренгария е слушала отец Уорфелд, той четял от Евангелието за завръщането на Иисус в родния му град Назарет. Спасителят ни изразявал удивлението си от липсата на вяра в жителите в загадъчна забележка. Дали ще си я припомниш?