Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— И каква е била целта на цялата работа?
Въпросът беше зададен с подигравателен тон.
— Ами Паулентс и семейството му са били неразположени и е било съвсем естествено да ги посетиш в ролята си на градски лекар.
— Касълдийн е можел да повика друг.
— Съмнявам се — сухо отвърна Корбет. — Вече казах, че си се показал като най-подходящия. Пък и попитах Касълдийн за това — блъфира Корбет. — Когато Паулентс и семейството му са пристигнали в Кентърбъри, ти си се постарал да бъдеш близо до кметството. Нали? — Противникът му го гледаше с каменно изражение. — Набързо си завързал сърдечни отношения с гостите на Касълдийн, уверил си ги, че всичко е наред. Съпругата на Паулентс е останала много впечатлена от теб и дори е искала да останеш в Мобисон. Естествено, ти си отказал, имал си други планове. Уендовър е трябвало да пази Мобисон. Но нашият капитан направо не е бил на себе си и ти си знаел това. Страхувал се е да не бъде разкрита връзката му с лейди Аделиша, която по това време е била затворена в подземията на кметството за убийството на съпруга си. Не ти е било трудно с твоята дарба да се превъплъщаваш, да се предрешиш като човек от градската стража и облечен в един от техните плащове, със спусната качулка срещу студа, да се промъкнеш в Мобисон с някакъв пакет.
— Нима мислиш, че е станало толкова лесно, сър Хю?
— Толкова лесно, че и повече! Уендовър не е бил на себе си. Стражите са ходели насам-натам. Кой би те забелязал? Кой би се усъмнил? Никой не е и подозирал, че в дома се промъква убиец, който носи жестока смърт.
— И? — самозваният лекар се приведе. Пръстите на Корбет се присвиха около арбалета.
— Не след дълго са пристигнали Паулентс и семейството му. Заключили са се в къщата. Поставили са постове, запалили са огъня, приготвили са храната, поднесли са вино и ти си се появил.
— Корбет, ти не си на себе си. Прекарал си твърде много време в самотни размишления. Как бих могъл аз…
— Много лесно, мастър Хюбърт. Научил си паролата на постовете, престорил си се, че си тръгваш. Никой не би те погледнал втори път, независимо дали си бил в ролята си на стража или на близкия приятел на Касълдийн, кмета на Кентърбъри. Сбогувал си се, слязъл си по стълбите, после бързо си се промъкнал в избата. Дори и да те бяха забелязали, което е малко вероятно, ти си можел да излъжеш, но късметът е бил с теб. Паулентс и семейството му пожелали да си отпочинат, Касълдийн си е тръгнал, Уендовър е размишлявал над собствените си беди.
— Ако съм се появил, както твърдиш, защо никой не е вдигнал тревога?
— Защото Паулентс те е приемал за приятел: любезният лекар, който не носи оръжие. Дал си някакво обяснение за това, че са те допуснали обратно в имението. Може да са решили, че Уендовър те е пуснал да влезеш. Скалъпил си някаква история, вероятно, че кметът ти е дал ключа от задната врата или нещо подобно. Ти си бил любезният лекар, близкият съратник на Касълдийн. Защо им е било, за Бога, да те подозират? Разполагал си с цялата нощ. Убедил си ги, че всичко е наред, отпуснали са се, докато ти незабелязано си сипал приспивателно във виното им. Докато са пиели, ти си извел Сервин навън под някакъв претекст. Вече си разбрал от по-ранния ви разговор, че Сервин не пие, затова той е бил прострелян с арбалет в гърдите. Оставил си трупа му долу, обърнал си го, за да не капе кръв по пода, спрял си кръвотечението с парцал. Докато се върнеш в залата, Паулентс и семейството му вече са спели. Носел си въжета. Трябвало е само да довлечеш безпомощните си жертви до стената под железните скоби, да сложиш примките около вратовете им и да ги вдигнеш. Ти си силен мъж, Хюбърт, накрая всички са увиснали като на бесилка. Така и не са дошли в съзнание, от съня са преминали направо в смъртта — Корбет щракна с пръсти, — ето така! Със Сервин нещата не стояли така. Не си забравил, че трябва да се съобразяваш с отлитащото време. Знаел си, че пристигам в Кентърбъри. Касълдийн ти е съобщил. Трябвало е бързо да приключиш със задачата си. Разпорил си стомаха на Сервин, за да го освободиш от съдържимото и така да забавиш появата на вонята от разлагането, пристегнал си раната с повече парчета плат и превръзки.
— Нима съм толкова наясно с тялото и телесните течности?
— И още как, мастър Хюбърт. Ти си изключително умен и начетен. Обзалагам се, че за изцеляването знаеш толкова, колкото и за причиняването на смърт! Чел си книги, фармакопеята на древните. Вероятно си по-образован от много истински лекари. Показа го, когато излекува раната на Чансън. Все пак нали познанията ти за човешкото тяло, както и умелата ти тактика са ти осигурили покровителството на Касълдийн и останалите.