Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Райдър се примъкна до него при парапета. Беше преметнал навитото въже на рамото си. Прехвърли примката през парапета и я спусна с опитни движения. Примката се изравяй с балкона и се залюля под напора на вятъра.
— Ще се спусна долу-извика Монк в ухото му. — Ще обезвредя санитарите, после ти ще трябва да ме издърпаш обратно. След това двамата ще изтеглим жените.
Райдър кимна. Знаеше какъв е планът. Монк го повтори, с надеждата че Райдър ще предложи да си сменят местата.
Уви, не го направи.
Умен човек. Нищо чудно, че беше станал милиардер.
Монк се прехвърли през парапета, уви единия си крак около въжето и се оттласна леко навън. Като контролираше спускането си с протезата, се хлъзна по мокрото въже. Краката му се спряха в примката.
Висеше с лице към отворената врата на балкона, полюляван от вятъра. Пердетата бяха дръпнати наполовина, но в стаята светеше и Лиза се виждаше съвсем ясно. Някакъв огромен мъж я беше притиснал към балконската врата, стискаше я за шията и тя едва докосваше с пръсти пода.
Е, веселбата определено започваше.
20:32
Лиза висеше в хватката на Хърбел, който я стискаше здраво за гърлото. Беше си наврял носа в лицето й и крещеше, пръскайки слюнка:
— К’во правиш със системите ма, кучко смотана? Какво правеше, сваляше ги — всички включени в Сюзан системи, уринарния катетър, интравенозната система, централния източник. Подготвяше я за бягството. За жалост филмът в съседната стая беше свършил, Хърбел беше станал да пусне една вода и на път към тоалетната беше минал достатъчно близо до свързващата двете стаи врата, за да разбере, че нещо не е наред.
Щърбел, от своя страна, проверяваше пациентката. Обърна се към побратима си и заговори бързо на руски. Лиза не разбра казаното, но от тона ставаше ясно, че нещо никак, ама никак не е наред.
Лошо.
Все така притисната с гръб към вратата на балкона, Лиза усети как някой почуква по стъклото зад нея.
„Моля те, Господи, дано да е Монк!“ Посегна зад гърба си и успя да стигне с върха на показалеца си до резето. Повдигна го със сетни сили нагоре.
Вратата се отвори и я повлече със себе си.
Изненадан от неочаквания маньовър, Хърбел загуби равновесие, политна напред и разхлаби хватката си около гърлото й. Лиза се опита да остане на крака, но тупна безславно по задник.
Нечия ръка се стрелна мълниеносно през отворената врата на балкона, сграбчи Хърбел за предницата на мантата и го издърпа навън. Приглушен изстрел, после затихващ вик.
Хърбел току-що се беше уредил с непредвидена баня.
Щърбел отстъпваше към другия край на леглото и се мъчеше да измъкне пистолета от презраменния си кобур, толкова сащисан, че не се сещаше да извика. Лиза посегна към собственото си оръжие, но установи, че е седнала отгоре му.
Монк се появи на прага, осветен от поредната светкавица. И мокър до кости. Пистолетът му беше вдигнат. Изстрелът щеше да се чуе силно, но нямаше друг начин.
А после някой се изправи зад Щърбел и коленичи неуверено на леглото.
Сюзан, със скалпел в ръка Замахна и заби скалпела в тила на санитаря. Той пусна пистолета и размаха ръце.
Монк се хвърли напред, сграбчи го за колана и го извлече на балкона.
— Иди да видиш как е братлето ти. Този път нямаше дори вик.
Монк се върна, бършеше ръце в панталона си.
— Е, има ли готови за тръгване? След което се възцари хаос.
Лиза изтича при вратата на каютата да я заключи, а Монк се зае да доразкачи Сюзан от оборудването — махна датчиците на ЕКГ-то, ЕЕГ — то, Доплеровия сонограф.
Лиза съблече пуловера си и помогна на Сюзан да го нахлузи, после й помогна и с резервните хирургически панталони, които намериха в стаята. Макар да залиташе, Сюзан се оказа по-силна, отколкото можеше да се очаква след петседмична кататония.
Може да беше от адреналина, може да беше и от нещо друго.
Така или иначе, излязоха на балкона, където ги чакаше бурята. Монк улови пожарникарска примка, погледна Сюзан и зяпна. После погледна Лиза и попита:
— Някаква идея защо приятелката ти свети в тъмното?
Сюзан се смути и дръпна ръкавите на пуловера по-надолу. Малко по-рано Лиза й беше демонстрирала странния феномен, като бе загасила за кратко лампите в стаята.
Лиза махна на Монк да се залавя за работа.
— Ще говорим по-късно.
Монк се намръщи, но все пак пое без повече приказки нагоре, издърпваше се по въжето с лекота на яките си мускули и синтетичната протеза.
Лиза помогна на Сюзан да се вмъкне в примката.
— Ще се справиш ли?
— Налага се — отвърна Сюзан. Трепереше цялата.