Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Единият седеше на стол, другият се отблъсна от стената на която се подпираше.
— Давай — каза отсечено Монк в микрофончето на радиостанцията си.
Това беше уговореният сигнал.
Приглушен изстрел се чу иззад вратата на апартамента — Райдър беше отстранил постовия вътре.
Пазачът до стената се обърна стреснато.
Монк не чака повече. Вдигна и двете си ръце — във всяка държеше пистолет — единия пъхнат в калъфката на възглавницата, другия увит в одеялото. Опря възглавницата в гърба на мъжа и натисна спусъка. Докато онзи падаше с прекъснат гръбнак, Монк пусна втори куршум в главата му.
Трупът още не беше стигнал земята, когато Монк се обърна към мъжа на стола и насочи увития в одеялото пистолет.
Натисна спусъка… два пъти.
20:19
Лиза влезе в спалнята.
— Доктор Патанджали, добре, че сте тук — каза тя и преглътна стомашния сок, който лъжата качи в гърлото й. Трябваше да разкара Девеш по най-бързия начин. Монк знаеше само за двамата санитари в предната стая.
Девеш се обърна към нея.
Лиза прибра един непокорен кичур зад ухото си и въздъхна с престорена умора. Сърцето й се блъскаше като полудяло в гърдите.
— Исках да видя резултатите от лумбалната пункция, която направих по-рано. Но… — Махна към компютъра. — Токовият удар повреди процесора. Искаше ми се да видя резултатите, преди да си легна.
— Защо не помолихте някой от санитарите да ги вземе от лабораторията на доктор Полъм?
— Там няма никой. Надявах се, че вие ще ми съдействате. Девеш въздъхна.
— Разбира се. Тръгнал бях към каютата си. Ще се обадя по телефона на доктор Полъм да ви прати резултатите на разпечатка.
— Благодаря.
Девеш тръгна да излиза, но на прага спря и се обърна. Лиза се напрегна.
— Бяхте много красива на партито. Наистина.
С огромно усилие на волята Лиза запази самообладание.
— Благодаря. Той си тръгна.
Лиза се приближи с бързи крачки към леглото, продължаваше да се тресе от нерви. Наведе се и прошепна в ухото на Сюзан:
— Ще махна системите и датчиците. Тръгваме.
Сюзан кимна. Устните й оформиха едно беззвучно „благодаря“.
Докато махаше интравенозната система, Лиза забеляза следите от сълзи, стекли се по страните на Сюзан към възглавницата. Преди да излезе, за да говори с Монк, Лиза й беше казала за смъртта на съпруга й. Чела беше доклада от аутопсията.
Сега стисна леко рамото на жената.
За щастие Девеш не беше забелязал сълзите.
20:25
Монк пресичаше с бърза крачка външната дясна палуба, прегърбен под шибания от вятъра дъжд. Палубата тънеше в мрак; малкото лампи хвърляха бледи ореоли светлина, които само подчертаваха тъмнината наоколо. Черни облаци се гърчеха гневно над гигантската изплетена над острова мрежа. Светкавици плискаха мигновен блясък като далечна канонада от бойно поле. Гръмотевиците трещяха толкова начесто, че на моменти се застъпваха.
След първия си разговор с Лиза Монк беше огледал необходимия им участък от палубата и беше приготвил всичко необходимо. Но тогава не знаеше, че ще им трябва втора примка. Е, просто щеше да издърпа жените една след друга.
А за тази цел му трябваше допълнителна сила.
Райдър подтичваше след него, облечен в дрипавите одежди на местен жител, също като Монк. Подготовката на лодката щеше да почака.
— Насам! — извика Монк през плющенето на дъжда и напора на вятъра.
Някакъв шезлонг се хързулна покрай него. Вятърът беснееше все по-яростно. До един час трябваше да се махнат оттук, ако искаха да избегнат беса на приближаващия тайфун.
Плетеният покрив над главите им се тресеше и пукаше.
Монк стигна до мястото, където беше скрил въже и пожарникарска примка, откраднати от корабния запас за извънредни ситуации.
— Изтегли го до парапета! — каза на Райдър и се наведе през ръба.
Огледа напрегнато корпуса. Не се виждаше добре, но две нива по-надолу трябваше да се намира балконът на каютата, където Лиза се грижеше за пациентката си. Именно там беше точката за изход в плана на операцията им.
Още по-надолу тъмната лагуна отразяваше оскъдните светлинки на кораба. Малки вълни се плискаха в корпуса, на завет в сянката на високите вулканични стени. Тъкмо се обръщаше към Райдър, когато погледът му улови някакви отблясъци във водата. Не бяха отражение, а идваха от дълбочина. Яркосини и огненочервени.
Това пък какво беше, мамка му?
Разклонена светкавица лумна в небето, удари покривната мрежа и обля лагуната със светлина. Монк се сви зад парапета. Радиално от точката на удара по стоманените опори на мрежата плъзнаха високоволтови сини дъги и припукващи пламъци. Явно цялата конструкция беше заземена и действаше като гигантски гръмоотвод.