Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— „План“ едва ли е най-точната дума. По-скоро лудо бягство с елементи на импровизация.
— На мен ми звучи добре. Кога?
— С Райдър трябва да се чуем след няколко минути за последни уточнения. Трябва да сме готови в девет нула-нула. Това важи и за теб. И не се разделяй с пистолета. — След това й изложи накратко плана си.
Тя му помогна с някоя и друга подробност, после си погледна часовника. „По-малко от два часа“.
— Да кажа ли на още някой? — попита Лиза. Дълга пауза.
— Не. Съжалявам. Единствената ни надежда за успех е Да сме колкото се може по-малко, да действаме светкавично и да се измъкнем под прикритието на бурята. Райдър държи личната си лодка на плъзгащ се жлеб дясно на борд. А твоят приятел Джеси ми осигури карта. На трийсетина морски мили оттук има малко градче. Идеята е да се доберем Дотам и да вдигнем тревога.
— Джеси ще дойде ли с нас?
Този път паузата беше дори по-дълга. Лиза отново натисна бутона за предаване.
— Монк?
Въздишка долетя през слушалката в ухото й.
— Хванаха Джеси. Хвърлиха го през борда.
— Какво? — Спомни си усмихнатото му лице и непресъхващото му чувство за хумор. — Той… мъртъв ли е?
— Не знам. Ще ти кажа повече, когато се срещнем. Стана й много мъчно за младежа, макар познанството им да беше продължило само няколко часа. Толкова мъчно, че гласът й се изгуби някъде зад топката, заседнала в гърлото й.
— Точно в девет — повтори Монк. — Дръж радиото при себе си, но така, че да не се вижда. По-късно пак ще се свържа с теб. Край.
Лиза махна слушалката и стисна с две ръце радиостанцията. Реалността на твърдата пластмаса й помогна да се съсредоточи. След два часа щяха пак да са заедно.
Навън изтрещя нова гръмотевица.
Тя натика радиото в джоба си, сгъна и прибра слушалката с микрофончето. Надяваше се широката блуза да скрива издутината.
Впери поглед във вратата на каютата. Щом щяха да бягат, по-добре да не тръгва с празни ръце. В стаята на пациентката й имаше безценна информация във вид на компютърни файлове.
Имаше също компютър и DVD записвачка.
Беше говорила с Анри и доктор Милър на партито при Райдър. Почти шепнешком те й бяха казали как Девеш и екипът му събирали проби от различни токсични бактерии, създадени от щама на Юда, като подбирали най-смъртоносните, и ги съхранявали в инкубационни камери в ръководена от вирусолога на Девеш лаборатория, до която „външните“ учени нямали достъп.
— Според мен правят експерименти и с известни патогени — беше добавил доктор Милър. — Излагат ги на вируса.
Видях да носят към онази лаборатория запечатани комплекти стъкълца, маркирани с Bacillus anthracis и Yersinia pestis.
Бактерии на антракс и Черната чума.
Анри заключи, че Девеш сигурно се надява да създаде суперщамове на тези смъртоносни патогени. По време на разговора им една дума остана неизречена, макар тъкмо в нея да се заключаваше причината за цялата тази дейност.
Биотероризъм.
Лиза отново си погледна часовника и тръгна към вратата. Единственият шанс светът да се спаси от незнайните чуми, които Гилдията колекционираше и произвеждаше, се криеше в данните за състоянието на нейната пациентка. И колкото повече данни успееше да открадне Лиза, толкова по-добре. Тялото на жената беше в процес на самоизцеление, очистваше се, изхвърляше от тъканите си токсичните бактерии.
Как и защо?
Девеш беше прав за Сюзан Тунис.
„В тази пациентка е ключът към всичко“.
Лиза не можеше да си тръгне, без да е взела колкото се може повече информация.
Трябваше да поеме този риск.
Отвори решително вратата и измина броените метри до стаята на Сюзан Тунис. Кръглото фоайе с концентрираните околовръст научни лаборатории още гъмжеше от хора. Отнякъде се чуваше кънтри музика, но певецът, колкото и да беше странно, каканижеше на китайски. Въздухът миришеше на дезинфектант, долавяше се и по-слаба, някак землиста миризма.
Лиза срещна за миг погледа на въоръжения пазач, който патрулираше из фоайето около струпаните на купчина празни сандъци и неприбрано оборудване. Откъм коридора зад нея се чуваха гласовете на още пазачи.
Спря пред стаята на Сюзан Тунис, прокара през четеца картата, дадена й от Девеш, и влезе. Както обикновено, в стаята дежуряха двама санитари. Девеш не оставяше и за миг ценната си пациентка сама.
Единият се беше излегнал на стол в големия салон, вирнал крака на леглото, и гледаше телевизия с намален звук. По вътрешнокорабния канал даваха някакъв холивудски филм. Другият беше при пациентката в ярко осветената спалня и записваше в картона жизнените й показатели, които се отчитаха на всеки четвърт час.