Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
— Знам, че не ми вярваш — мрачно отбеляза Оливия, — но Осама бин Ладен беше в онази пещера. Когато извадят водата от фотоапарата, ще се убедиш.
— Все пак ще получиш нещо за Ферамо и другите, нали знаеш? Няма да е в пълния размер, защото си агент. Но мисля, че ще можеш да си купиш колкото чифта искаш безумно неудобни обувки.
Тя се уви с чаршафа и напрегнато се взря в града под себе си, блестящ като посипано с пайети одеяло.
— Скот?
— Какво, соколе мой, мое пустинно жабче?
— Млъкни. Продължавам да мисля, че ще предприемат нещо. Ще направят нещо в Л.А. Скоро.
— Знам какво мислиш, но няма да го измислиш чрез взиране с празен поглед в нищото. Трябва да поспиш. Защо не положиш главицата си тук и не се върнеш към това утре?
— Ама… — започна тя, когато той я притегли със силните си ръце.
Не ми трябват никакви мъже…, каза си тя, усетила как ръката му я притиска по-силно и й вдъхва топлина и сигурност. Е, майната му, реши тя, когато той се наведе над нея и отново започна да я целува.
Техническата зала в охраняемата къща представляваше хаос от компютри, жици, комуникационни системи и мъже по ризи, опитващи се да изглеждат хладнокръвни и печени. По средата на всичко това Оливия Джаулс седеше неподвижно и се взираше напрегнато в екрана на компютъра. Кимбърли, Майкъл Монтеросо, Мелиса от рекламата, гласовата репетиторка Каръл, безработният актьор-тире-писател Травис Бранкато, бездарният режисьор Никълъс Кронкайт, божественият тъмнокож инструктор по гмуркане Уинстън и всички кандидат-звезди от антуража на Ферамо, които можаха да бъдат открити, бяха събрани в местния център за разпити на ЦРУ. Оливия бе прекарала последните няколко часа в гледане и слушане на видеозаписите от разпитите им, режеше, лепеше и водеше записки. Усети, че е на ръба на пробив и спря, а умът й се развихри.
— Получих последния разпит на Сурая.
Проклятие.
Погледна нагоре с раздразнение, което се смени с похот. Скот Рич се бе облегнал на рамката на вратата с разхлабена вратовръзка и разкопчана яка на ризата.
— Какво? — рече тя, срещна погледа му и отмести очи. Бяха в онзи трепетен етап на ранното чукане, когато никой друг не знаеше за него. Разбира се, беше трудно човек да е сигурен в охранявана къща на ЦРУ но и двамата бяха признати майстори на хитрините.
— Сурая Стийл е работила за Ал Кайда десет години.
— Не може да бъде! — ахна Оливия. — Десет години?
— Ал Кайда я е вербувала, когато е била на деветнайсет. Мотаела се из Париж в опити да си намери работа като модел и/или богат мъж. Не знаем точно как е бил осъществен контактът, но е бил с човек на доста висок пост. Дали са й много пари, подчертавам, много пари за прикритие.
— Това обяснява „Гучи“-то и „Прада“-та.
— Какво? Учила актьорско майсторство и журналистика в Университета в Лампитър. Задачата й била да завърши курс по арабски и да постъпи на работа във Външното министерство, а после в МИ6. Звучи доста наивно, но явно се получило. Смея да твърдя, че в твоите тайни служби се вихри огромен скандал. Всяка жена агент под седемдесет и пет години ще прекара следващите месеци в интензивни разпити.
— Божичко. Сигурно падат глави. Как са могли да не я усетят?
— В Ал Кайда са умни, липсват им електронни комуникации, властват шепотът, намиганията, тайниците, листът и моливът — старомодните преки контакти, така препоръчвани от Уиджет.
— Той как го преживява?
— Добре е. Бил е в пенсия през по-голямата част от този период. Разкрили са я месеци след връщането му на работа.
— Значи тя щеше да спечели и в двата случая?
— Ако откриеше нещо голямо за Ал Кайда, щеше да получи нова идентичност и много милиони. Ако предадеше някого от тях в МИ6, щяха да я приветстват и повишат. Всички агенции плачат за говорещи арабски. Веднъж влязла в МИ6, групата й в Ал Кайда я е захранвала с достатъчно информация, за да изглежда истинска първокласна шпионка. Подавали са й достатъчно вътрешна информация, за да й възложат случая на Ферамо.
— Ферамо знаел ли е, че е работела за Ал Кайда?
— Естествено. Затова я е мразел.
— Мразел ли я?
— Пуснали са я при него, защото е бил слабата брънка. Наблюдавала го е от името на нейните и неговите шефове.
— Значи Сурая е сложила бръмбарите в стаята ми?
— Нали ти казах, че не съм аз?
— Нищо чудо, че ме мразеше и в червата.
— Освен външността ти.
— Момичетата не се мразят заради такива неща.
— И заради факта, че Ферамо си е падал повече по теб, отколкото по нея. Ако се случеше ти да надушиш и издадеш Ферамо на МИ6, тя би изглеждала некадърна. Ако се приближеше прекалено, Ферамо е можел да я издаде на теб. След като на практика ти взриви цялата работа, като се свърза с Уиджет, тя не е могла да допусне да излезеш жива от Судан, предала те е и ги е накарала да те очистят.