Оливия Джаулс и развинтеното въображение
- Автор: Филдинг Хелен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оливия Джаулс и развинтеното въображение». Краткое содержание книги:
Дали подозренията на Оливия са поне понякога основателни, или са само плод на развинтеното й въображение? Хелън Филдинг ще даде отговор по свойствения си крайно забавен и остроумен начин, превръщайки Оливия Джаулс в една още по-щура и неуправляема Бриджет Джоунс.
1. „Да живее търговията!“, мюзикъл, чието действие се развиваше на Уол Стрийт по време на големия бум през осемдесетте години, в който героинята — брокерка, копнееща да стане танцьорка, прекарва по-голямата част от филма заспала на бюрото си, сънуваща танци с други брокери, а въпросните сънища се споделяха от останалите без дъх любители на киното.
2. „Животът на Мойсей“, в главната роля Ръсел Кроу с голяма бяла брада и нощница.
3. Филм на Тим Бъртън, наречен „Джак Tap от Бушландия“ за малки човечета, чиито тела са върху главите им и живеят под земята в гористи местности.
4. „Екзистенциално отчаяние“, в който петима различни герои сблъскват вижданията за собствената си смъртност по време на обедната почивка в скъп магазин за дрехи.
5. „Изтокът среща Запада“, комедийна драма с послание, с участието на Антъни Хопкинс в ролята на Председателя Мао, който благодарение на древно проклятие разменя тялото си с млад студент в Лос Анджелис по време на Културната революция.
Някои от другите по-забележителни съперници бяха:
— Филм за ранните пуритани на Източното крайбрежие, който никой не беше гледал, но кандидатстваше за операторско майсторство, защото операторът му току-що беше умрял.
— Адаптация по книга за Оскар Уайлд, която кандидатстваше за специални ефекти заради сцената, в която Оскар Уайлд нахлува в парижка хотелска стая, въпреки че тази сцена я нямаше в книгата и авторът беше бесен по този повод.
— Връщането на Кевин Костнър в ролята на мъж, страдащ от криза на средната възраст, който след три часа и половина колебания и размисли стига до извода, че все пак обича жена си.
Атмосферата в театър „Кодак“ се променяше от крехка нервност в началото към безпокойство, когато започваше безкрайното изреждане на важните награди и благодарности по адрес на прекалено много съпруги, адвокати и импресарии. Когато Скот и Оливия пристигнаха в театъра, от церемонията бяха минали близо два часа. Звездите се връщаха от бара, заемащите местата се сменяха от истинските знаменитости и напрежението се покачваше с приближаването на важните награди.
Скот и Оливия тихичко се вмъкнаха в залата и застанаха в сенките на вратата откъм дясната страна на сцената, на няколко метра от подиума. Оливия се стараеше да запази самообладание, изправена с лице срещу подобно зрелище. Елитът на цялата развлекателна индустрия седеше пред тях: актьори, режисьори, продуценти, писатели, импресарии, всички събрани под един покрив в блестящ парад на самопоздравленията. Първите редове бяха заети от някои от най-красивите, разпознавани навсякъде лица на планетата.
Докато Оливия оглеждаше публиката, Скот Рич я наблюдаваше скришом, както можеше да наблюдава само таен агент. Лицето й се очертаваше в червената светлина и носеше познатия израз на сериозна решимост. Дългата лъскава рокля, която й бяха донесли набързо, прилепваше върху тялото й по начин, от който го забоцка сърцето. Носеше щура червена перука, която накара дори Скот Рич да се усмихне. Ръцете й стискаха малка кожена чанта, която, както той случайно знаеше, съдържаше:
Карта на агент на ЦРУ Тампон с хлороформ
Спринцовка с моментално приспиваща течност
Спринцовка с успокоително за нерви
Гранула със замайващ газ
Минибинокъл
Миниатюрен телефон
И, разбира се, игла за шапки.
Онова, което Скот не знаеше, защото беше мъж, а уменията на мъжете са съсредоточени повече в областта на логическата дедукция и техническата сръчност, отколкото в интуицията, бе, че Оливия направо се люлееше от страх. Беше по-уплашена, отколкото в Хондурас, Кайро или Судан. Имаше ужасяващото чувство, че е изправена пред катастрофа, над която няма никакъв контрол. Намираше се в епицентъра на мястото, където щеше да се случи, но не знаеше нито къде точно, нито откъде ще дойде, нито как да я спре.
Проверяваше лицата в публиката, ред по ред. Ако видеше дори едно лице — една актриса, една приятелка, един охранител, един заемащ местата, един разпоредител, когото познаваше от екипа на Ферамо, щеше да разбере. Щеше да накара да ги арестуват и разпитат, докато още имаше време.
Хелена Бонъм Картър посягаше към микрофона.
— Има хора, които разпалено твърдят, че номинацията за най-добра поддържаща мъжка роля в „Мойсей“ трябва да се получи от горящия храст — започна тя. Публиката изрева от смях. Всички бяха развълнувани, готови да се смеят. Снимките на петимата поддържащи актьори се появиха на екрана в различни пози — свирепо гледащи, с леки усмивки или излъчващи заучена небрежност. Снимките се свиха до една — на мъж, който висеше от хеликоптер над развълнуван океан, люлееше се насам-натам и бясно риташе с крака.