Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Не. Невъзможно. Абсолютно невъзможно. — Невил повиши глас, за да повика кочияша. — Ей вие, на капрата! Извадете пистолета си. И дръжте този човек под око. Той ме заплашва.
— Тъй вярно, сър. — Кочияшът разтвори палтото си и в ръцете му блесна дуло на оръжие.
Пистолетът в ръката на Невил се успокои. Като знаеше, че кочияшът е готов да го защитава, се чувстваше по-сигурен.
— Искам да видя писмото, което уж сте намерили — заповяда лордът.
— Любопитен съм да разбера някои неща — каза Тобиас, като се направи, че не е чул искането. — Колко спечелихте от търговията с французите по време на войната? Колко мъже загинаха заради информацията, която сте продавали на Наполеон? Какво направихте с ценните накити, които откраднахте от испанския манастир?
— Нищо не можете да докажете. Нищо. Само се опитвате да ме сплашите. Няма документи за сделките ми с французите. Унищожих ги — заедно с писмото, което твърдите, че сте намерили. Писмото не съществува, казвам ви.
Тобиас се усмихна иронично.
— Писмото вече е в ръцете на един много високопоставен джентълмен, който показа голям интерес към него.
— Не!
— Кажете ми, Невил, наистина ли повярвахте, че имате необходимите качества да заемете мястото на Азур като водач на Блу Чеймбър?
Нещо в изражението на Невил се промени. Очите му засвяткаха от гняв.
— Дяволите да ви вземат, Марч! Аз съм главата на Блу Чеймбър.
— Вие сте убили Филдинг Доув, нали? Внезапното му заболяване, докато е обикалял именията си… Отрова ли му дадохте?
— Трябваше да се отърва от него. След като войната свърши, Доув започна да разследва сделките ми с французите. Не знам какво привлече интереса му, но успя да се добере до истината и побесня от гняв.
— Доув е ръководил голяма криминална организация, но в сърцето си е бил истински англичанин, нали? Никога не е стигнал до държавна измяна като вас.
Невил вдигна рамене.
— И какво от това? По време на войната нямаше нищо против Карлайл и аз да се възползваме от обстоятелствата, които се предлагаха. Умният човек можеше да спечели куп пари, като снабдява армията с оръжия и муниции, с пшеница и жени. Да не говорим за ценните товари с крадено злато и скъпоценности, до които се добирахме след внимателни разследвания.
— Сделките са си сделки. Но Азур никога не би ви позволил да продавате британски тайни. Значи след войната е открил какви сте ги вършили?
— Точно така. — Невил стисна пистолета по-здраво. — За щастие научих навреме, че е заповядал да ме убият, и реших да го изпреваря. Нямах друг избор, освен да го убия, и то веднага. Ставаше въпрос за живота ми.
— Прав сте.
— Изненадата беше на моя страна, нали разбирате? Той нямаше представа, че са ме предупредили. Естествено, преди десет или петнадесет години нямаше да бъде никак лесно да се отърва от него. Но Азур остаря и започна да губи контрола над организацията.
— Наистина ли си въобразявате, че можете да ръководите организация като Блу Чеймбър?
Невил се изпъчи гордо.
— Сега аз съм Азур. Под мое ръководство Блу Чеймбър ще стане още по-могъща отколкото по времето на Доув. След една или две години ще бъда най-влиятелната личност в Европа.
— Наполеон имаше подобни видения. Всички сме свидетели докъде го доведоха.
— Аз няма да направя грешката да се намеся в политиката. Ще се занимавам със сделки.
— Колко жени сте убили?
Невил видимо се напрегна.
— Значи знаете за курвите?
— Знам, че сте убили няколко невинни жени, за да запазите тайните си.
— Пфу! Изобщо не бяха невинни. Те бяха уличници. Нямаха семейства и никой не разбра, че са умрели.
— Ала вие не искахте да ги изгубите завинаги, нали? Искахте трофеи, за да ви напомнят за добре свършената работа. Как е името на художника, на когото сте възложили да изработва восъчните сцени, изложени в галерията на Хугет?
Невил се изсмя одобрително.
— Значи знаете и за восъчните скулптури? Много весело, нали? Трябва да кажа, че съм впечатлен от уменията ви, Марч. Нямах представа, че сте толкова добър в занаята.
— Не беше нужно да ги убивате, Невил. Те не представляват заплаха за мъж с вашето положение. Никой не би обърнал внимание на обвиненията им. Никой не би поставил техните твърдения срещу думата на един джентълмен.
— Не можех да си позволя да рискувам. Някои от леките момичета са по-хитри, отколкото е добре за тях. Възможно е по време на връзката ни да са научили твърде много за мен. — Лордът изкриви уста. — Когато изпие няколко бутилки вино, мъжът става разговорлив. Да не говорим какво дрънка в леглото на похотлива млада жена, която с готовност го задоволява.