Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Значи най-после свърши. — Джоан Доув отправи поглед към Лавиния, която седеше от другата страна на синьо-златния килим. — Облекчена съм да го чуя.
— Мистър Марч поговори с клиента си, който го увери, че скандалът ще се ограничи до минимум. Ще уведомят дискретно известни кръгове, че в последно време Невил е претърпял сериозни финансови загуби и в пристъп на депресия е посегнал на живота си. За жена му и семейството няма да е лесно, но финансовите загуби са за предпочитане пред държавната измяна и убийството, нали?
— Особено когато стане ясно, че финансовите загуби на лорд Невил съвсем не са толкова сериозни, колкото е вярвал, когато се е прострелял в главата — заяви подигравателно Джоан. — Нещо ми казва, че лейди Невил ще бъде много облекчена, когато узнае, че не е изправена пред разорение.
— Без съмнение. Освен това клиентът на мистър Марч е дал да се разбере, че скандалът трябва да бъде потушен и по други причини, не само за да бъдат защитени съпругата и семейството на Невил. Както изглежда, някои високопоставени господа не желаят да стане известно, че през войната са се доверявали на предател. Затова предпочитат да се престорят, че тази история никога не се е случила.
— От високопоставени правителствени чиновници може да се очаква точно такова поведение, не мислите ли?
Лавиния неволно се усмихна.
— Права сте.
Джоан се покашля.
— Ами слуховете, че мъжът ми е бил водач на криминална организация?
Лавиния я погледна втренчено.
— Ако мога да вярвам на мистър Марч, тези слухове са умрели заедно с Невил.
Лицето на Джоан се разведри.
— Благодаря, Лавиния.
— О, няма нужда. Това е част от услугата.
Джоан посегна към каната с чай.
— Знаете ли, все още не мога да повярвам, че Невил сам е сложил край на живота си. Че е поднесъл пистолета към собственото си слепоочие. Според мен човек като него не би го направил. Дори за да запази честта на семейното име.
— Никога не се знае на какво е способен човек, когато е под силен натиск — обясни Лавиния.
— Много вярно. — Джоан наля чай с обичайните си грациозни движения. — Предполагам, че високопоставените господа, узнали за предателството на Невил, са упражнили много силен натиск върху жертвата си.
— Някой наистина го е направил. — Лавиния стана и изпъна ръкавиците си. — Е, това беше всичко. Извинете ме, но трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата.
— Лавиния!
Тя спря и се обърна отново към домакинята.
— Да?
Джоан не бе станала от дивана.
— Много ви благодаря за всичко, което направихте за мен.
— Вие ми платихте хонорара, освен това ме препоръчахте на шивачката си. Това е пребогато обезщетение.
— Въпреки това — заяви решително Джоан. — Аз съм ви задължена. Ако има нещо, което мога да направя, за да се реванширам, моля ви без колебание да ме потърсите.
— Желая ви хубав ден, Джоан.
На следващия ден Лавиния тъкмо се беше зачела в Байрон, когато той дойде да я посети. Помоли я да се поразходи с него в парка и тя се съгласи. Затвори томчето със стихове, сложи си шапката, облече дълго палто и двамата излязоха заедно.
Не размениха нито дума, докато не стигнаха до скритата готическа руина. Той седна до нея на каменната пейка и се загледа в подивялата градина. Мъглата се бе вдигнала и слънцето правеше деня приятно топъл. Той се питаше откъде ли да започне. Но първа заговори Лавиния.
— Тази сутрин отидох при нея да поговорим за случая. Беше хладна и сдържана, както винаги. Разбира се, благодари ми, че съм спасила живота й. С обичайната си изисканост. И си плати.
Тобиас се настани по-удобно и сложи ръце на бедрата си.
— Крекбърн е наредил да преведат хонорара на банковата ми сметка.
— Винаги е хубаво е, когато ти плащат навреме.
Тобиас разглеждаше бъркотията от цветя и ярки зелени листа в подивялата градина.
— Така е.
— Всичко свърши. Наистина.
Тобиас не отговори и Лавиния му хвърли бърз поглед отстрани.
— Какво не е наред?
— Както каза, историята с Невил приключи. — Обърна се към нея и продължи: — Но аз мисля, че някои неща между нас все още са неизяснени.
— Какво искаш да кажеш? — Лавиния леко присви очи. — Виж, ако си недоволен от хонорара, който си получил от своя клиент, това си е твоя работа. Ти си човекът, сключил сделката с Крекбърн. Не можеш да очакваш от мен да споделя с теб хонорара от мисис Доув.
Това беше вече прекалено. Тобиас протегна ръце и я хвана за раменете.
— Проклятие, Лавиния, изобщо не става въпрос за пари!
Тя примигна няколко пъти, но не направи опит да се освободи от ръцете му.
— Сигурен ли си? — попита за всеки случай.