Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Все пак не успяхте да убиете всички. Чували ли сте скоро за Сали?
— Кучката ми се изплъзна, но аз ще я намеря — закле се мрачно Невил. — Не може вечно да се крие в бордеите.
— Тя не е единствената, която ви се е изплъзнала. Джоан Доув също оцеля след планираното покушение.
Тази забележка явно изненада Невил. Ръката, която стискаше пистолета, затрепери.
— Значи знаете и за нея? Много дълбоко сте се заровили, Марч. Толкова дълбоко, че сте изкопали собствения си гроб.
— Прав сте да се страхувате от нея, Невил. За разлика от другите жени тя е умна, богата и добре закриляна. Тази вечер прояви непредпазливост и за малко да падне в ръцете ви. Но съм сигурен, че няма да повтори тази грешка.
Невил изгрухтя презрително.
— Джоан не е по-добра от другите. Когато свърших с нея, излезе на улицата. При това не беше много добра, казвам ви. Наситих й се само за няколко месеца. Направо не можах да повярвам, когато Доув се ожени за нея. С богатството и могъществото си можеше да избира между десетки почтени наследници.
— Той я е обичал.
— Да, тя беше единствената му истинска слабост. Затова трябва да се отърва и от нея. Надявам се, че ме разбирате. Вероятно е през двадесетте години на брака им да е узнала, че Доув е бил водач на Блу Чеймбър и да знае как работи организацията.
— Вече нямате време да се тревожите за Джоан Доув — отбеляза спокойно Тобиас. — За вас историята приключи. Ако нямате нищо против, партньорът ми и аз ще се оттеглим.
— Партньорът ви?
— Тук съм — обади се Антъни. — На капрата.
Невил изкрещя дрезгаво. Обърна се толкова бързо, че се препъна и едва не загуби равновесие. Понечи да насочи дулото на оръжието си към новата цел, но замръзна на мястото си, като забеляза пистолета на Антъни, сочещ право в сърцето му.
Тобиас извади своя пистолет от джоба на палтото.
— Както изглежда, имате две възможности, Невил — заключи все така спокойно той. — Можете да си отидете вкъщи и да чакате високопоставените джентълмени, които по време на войната бяха на високи постове в правителството. Те възнамеряват да ви посетят утре. Другата възможност е да избягате от Лондон още тази нощ и никога вече да не се върнете в Англия.
Антъни се усмихна с разбиране.
— Доста труден избор, бих казал.
Невил трепереше от ярост. Погледът му се местеше между двата пистолета, насочени към гърдите му.
— Копеле! — Думите му едва се разбираха. — От самото начало сте ме мамили. Целта ви е била да ме унищожите.
— Имах добри помощници — допълни Тобиас.
— Това няма да ви помогне. — Гласът на Невил трепереше все по-силно. — Аз съм водачът на Блу Чеймбър. Имам повече власт, отколкото можете да си представите. Ако ми причините това, ще умрете.
— Може би наистина щях да се уплаша от тази възможност, ако не знаех, че утре сутринта самият вие ще сте мъртъв или на път към Франция.
Невил изкрещя от гняв, обърна се рязко и изчезна в нощта. Тропотът на ботушите му по паважа постепенно заглъхна. Антъни скочи от капрата.
— Да го проследя ли?
— Не. — Тобиас бутна пистолета в джоба си. — Оттук нататък Крекбърн да се занимава с него. Ние приключихме.
Антъни все още се взираше в уличката, където Невил бе изчезнал в мъглата.
— Когато му разясни възможностите, пропусна една. Повечето джентълмени в неговото положение биха си пръснали главата с един куршум, за да предпазят семействата си от скандала с арестуването и съдебния процес.
— Сигурен съм, че приятелите на Крекбърн ще му отправят недвусмислено това предложение. Разбира се, ако утре сутринта го заварят вкъщи — отговори спокойно Тобиас.
Когато Тобиас се отпусна в креслото насреща му, Крекбърн остави вестника в скута си.
— Тази сутрин Бейнс и Евънстоун са отишли в дома му, но не са го заварили. Казали им, че е напуснал града, за да обиколи имотите си на континента.
Тобиас вдигна вежди. Гласът на Крекбърн звучеше необичайно възбудено. Погледна в старите очи и откри стоманения, леденостуден израз, познат на твърде малко хора. Повечето смятаха Крекбърн за добродушен, малко отнесен старик.
Без да се притеснява, Тобиас протегна крака към огъня.
— Успокойте се, сър. Нещо ми казва, че Невил ще се появи много скоро.
— Проклятие! Нали ви казах, че не харесвам плана ви да го изобличите? Защо беше нужно да го предупредите?
— А аз ви отговорих, че доказателствата срещу него са оскъдни. Едно-единствено писмо и той щеше да твърди, че е фалшифицирано. Исках да чуя потвърждение от собствените му уста.
— Е, вие чухте признанието му, но ние го изгубихме. По дяволите! Сигурно скоро ще чуем, че е в Париж, Рим или Бостън и си живее живота. Изгнанието не е достатъчно наказание за криминалните му деяния, не разбирате ли? Да не говорим за държавната измяна. За бога, този човек е сатана!