Любов по неволя

— Съмнявам се, че мистър Хугет ни е примамил в капан. — Въпреки това тя изпълни нареждането и мина отляво, за да не се превърне в мишена за човека, който може би ги дебнеше вътре. — Господинът иска само да получи парите, които си му обещал.

— Склонен съм да се съглася с теб, но нямам намерение да поемам още рискове. Опитът ме научи, че в този случай нищо не е такова, каквото изглежда.

Включително и ти, каза си Лавиния. Ти си най-голямата изненада, Тобиас Марч.

Тобиас се притисна до стената, протегна ръка и отвори вратата. Посрещна ги тишина, смесена с болезнено познатата миризма на смъртта.

Лавиния се уви по-плътно в заетата от Емелин наметка.

— О, проклятие. Толкова се надявах, че вече няма да има трупове…

Тобиас огледа вътрешността и прибра пистолета в джоба си. Отблъсна се от стената и мина през вратата. Лавиния го последва колебливо.

— Не е нужно да влизаш — каза той, без да се обърне.

Тя преглътна и се опита да не вдъхва миризмата на смъртта.

— Лорд Невил ли е там?

— Да. Той е.

Тобиас направи още няколко крачки навътре, после се обърна наляво и изчезна в сенките.

Лавиния застана на прага, но не продължи навътре. От мястото, където стоеше, виждаше достатъчно. Тобиас бе клекнал на пода до тъмна, сгърчена фигура. Под главата на Невил се виждаше локва от засъхнала кръв. До дясната му ръка лежеше пистолет. Наоколо бръмчаха мухи.

Лавиния бързо извърна поглед и откри платно, което закриваше голям, безформен обект в ъгъла на помещението.

— Тобиас!

— Какво има? — Той вдигна глава и смръщи чело. — Нали ти казах, че не е нужно да влизаш.

— Там в ъгъла има нещо. Мисля, че знам какво е.

Лавиния прекоси помещението с енергични крачки и старите дъски заскърцаха жално. Тобиас също бе видял покритата фигура и не каза нищо. Изчака я да вдигне платното и двамата се вгледаха внимателно в недовършената восъчна сцена. Грубо моделираната фигура на жена, потопена в отблъскващ сексуален акт с едър мъж, приличаше досущ на скулптурите в галерията на Хугет. Лицето на жената не беше моделирано.

Инструментите на художника бяха наредени грижливо на масата в близост до сцената. Угасналите въглени в камината свидетелстваха, че доскоро тук е горял огън, за да се размеква восъкът.

— Много чисто и подредено, нали? — Тобиас стана и раздвижи скования си крак. — Убиецът и предателят е умрял от собствената си ръка.

— Така изглежда. Но какво ще кажеш за тайнствения художник?

Тобиас се взираше в недовършената восъчна сцена.

— Мисля, че в галерията на Хугет няма да се появят нови фигури.

По тялото на Лавиния пробяга тръпка.

— Питам се каква власт е имал Невил над художника. Мислиш ли, че е била някоя от бившите му любовници?

— Според мен е много вероятно никога да не узнаем отговора на този въпрос. Може би така е по-добре. Тази история трябва най-сетне да има край.