Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Какво е това нещо? — попита Фърн, когато Роуз и госпожа Абърт се върнаха след обяда.
— Корсет — отговори Роуз за дрехата в ръцете си. — Облечи го, преди да си облечеш роклята.
— Няма да сложа това нещо! — опъна се Фърн, като се отдръпна от твърдата дреха. Беше чувала за корсетите и ги беше виждала на момичетата в „Пърл“. Понякога корсетът беше всичко, което имаха на тялото си…
— Не се безпокой, няма да ти бъде тесен — настоя Роуз — ти си доста слаба.
— Няма да го облека! — упорстваше Фърн.
— Но не можеш да носиш роклята без него.
— Не! — Фърн погледна корсета така, сякаш беше звяр. Смяташе го за нещо ненужно и унизително, от този тип неща, за които Медисън би казал, че са измислени в Канзас.
— Ще й държа ръцете долу, докато й го поставиш — подложи госпожа Абът.
— Не! — възпротиви се Роуз. — Тя трябва сама да пожелае да го облече. Няма да стане по друг начин.
— Ти носиш ли подобни неща? — понита Фърн Роуз.
— При нейното положение? — възкликна госпожа Абът. — Не, разбира се.
— Бих носила, ако ми помагаше да не изглеждам едра за две жени, но сега не е моментът — отговори Роуз.
— Но ще носиш, след като се роди бебето, нали?
— Всяка жена носи корсет — въздъхна Роуз примирено. — Той е част от приличното облекло.
„Ако отидеш на това парти, не можеш да вършиш половинчати неща. Саманта Брус сигурно също носи корсет, значи и ти трябва да си сложиш.“
Не беше толкова лошо, колкото се беше опасявала. Не беше и толкова тесен, колкото й се струваше, но се чувстваше така, като че ли не можеше да се прегъне в кръста. Облечена в корсет, едва ли можеше да се качи на кон… нямаше и да успее да жигоса крава. Дори не беше сигурна дали може да си поеме дълбоко въздух…
— Мисля, че най-после трябва да ти направим прическата — каза Роуз. — Ще отнеме доста време, докато вдигнем цялата коса.
— Ще се наложи все пак да отрежем малко от нея — обяви госпожа Абът.
Фърн щеше да изтърпи да седи неподвижно достатъчно дълго, за да й направят прическата, но за нищо на света нямаше да позволи да й подстрижат косата.
— Не е съвсем лоша — заяви госпожа Абът, след като според Фърн бяха мушнали поне сто фуркета в косата й.
— Всъщност е съвсем добре — каза Роуз. — Много по-добре, отколкото се бях надявала.
— Нека да погледна — пожела Фърн.
— Не преди да те пъхнем в роклята — отговори Роуз. — Не искам да се видиш, докато не си напълно готова.
Последните няколко часа й се бяха сторили безкрайни и скучни, а по-голямата част от времето — досадно, без всякакво вълнение. Беше й се наложило да си напомня непрекъснато, че трябва да се приготви за партито и да изтърпи това изпитание заради Медисън.
Обличането на роклята беше кулминацията. Целият драматизъм на деня се концентрира само в няколко минути. Във всеки момент преобразяването й щеше да бъде завършено.
Вече нямаше какво да я отегчава и тя почувства непознато вълнение, примесено с очакване, което вероятно всяка жена усещаше, когато се облича в официални дрехи и когато се кани да се погледне и да открие, че е по-великолепна, отколкото е предполагала. Затова мълчаливо изтърпя обличането на роклята, подръпванията при оправянето й, както и въпросите за това, дали да носи горна дреха или шал, за да прикрие раменете си. Спряха се на сако. Понесе и безкрайното обсъждане на бижутата и пробването на различни комбинации, преди Роуз и госпожа Абът да бъдат удовлетворени.
Но когато започнаха да коментират дали щеше да носи цветя в косата си и ако сложеше, какви трябваше да бъдат, Фърн не можа да изтърпи.
— Трябва да видя как изглеждам — заяви тя, като не се сдържаше на мястото си от нетърпение.
— Все още смятам, че точно цветята ще й придадат желания вид — настояваше госпожа Абът. — Освен това ще прикрият цвета на лицето й.
— Никое цвете не може да направи нищо за лицето ми — заяви Фърн. — Винаги е изглеждало като стара кожа и нищо не може да го промени. А сега ми позволете да се видя на какво приличам.
— Струва ми се, че те накарахме да чакаш предостатъчно — каза Роуз, взе огледалото и го повдигна.
Фърн не можеше да повярва, че вижда себе си. Не беше красива, никога нямаше да стане, но в целия Канзас нямаше булдоче, което да бъде толкова очарователно, колкото беше тя в този момент. Изобщо не приличаше на себе си. Това не беше Фърн Спраул, а по-скоро някаква непозната, която никой в Абилийн не беше виждал преди.