Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
— Харесваш ли се? — попита госпожа Абът, още по-нетърпелива от Роуз заради мълчанието на Фърн.
— Сякаш не съм аз…
— Мислих си, че това ще те направи щастлива — каза госпожа Абът, което накара Роуз да се намръщи доста строго.
— Да, разбира се, щастлива съм — отговори Фърн, — но е странно да гледаш себе си, а да виждаш някой друг.
— Това е друг твой образ — каза Роуз. — Винаги си го имала, но просто си го крила.
— Точно така — отговори Фърн, без да знае какво друго да каже. — Но какво ще правя с нея в ранчото? — продължи тя, като посочи жената в огледалото. Говореше така, сякаш в нея бяха двама души. Чувстваше се така. Сигурно другата жена би била напълно различна, би се чувствала и действала не като нея. Безпокойство обхвана Фърн при тази мисъл. Медисън беше направил живота й толкова несигурен, различен… Не беше убедена, че щеше да успее да се справи с още една промяна.
— Ще се научиш — успокои я Роуз. — Не винаги е лесно, но всички се научаваме.
Но Фърн не беше убедена, че го желае. Бяха й необходими години, докато постигне хармония със себе си, и вече знаеше какво се очакваше от нея, както и всички знаеха какво очакваше от тях. А сега нямаше никаква представа какво щеше да прави с жената в огледалото. Но по-лошото беше, че се страхуваше какво другите хора можеха да очакват от нея, а най-много се плашеше от това, което самата тя можеше да очаква от себе си.
Изведнъж й стана зле от всички тези страхове. Независимо от доказателството, което й даваха собствените очи и уверенията на Роуз и госпожа Абът, че изглеждаше добре, тя се тревожеше какво би си помислил Медисън. Никога не я беше виждал в рокля и ако беше истина, че не обичаше Саманта, можеше да не я хареса сега, когато нито приличаше на себе си, нито бе станала наполовина хубава като Саманта.
— Престани да си дъвчеш ноктите — каза Роуз. — Ти наистина си много хубава.
— Не си дъвча ноктите: в случая е невъзможно. — Фърн вдигна ръцете в ръкавици — още едно нещо, което я караше да се чества неудобно.
— Добре, хапеш устните си. Ако не престанеш, те ще се подуят и ще станат двойно по-дебели, преди да дойде Медисън.
— Мислех си, че мъжете харесват жени със сочни устни.
— Може би, но се съмнявам, че им харесва вкусът на кръв по тях.
В този момент Джордж влезе в стаята.
— Кажи й, че е хубава — заповяда Роуз на съпруга си.
Фърн се насили да се усмихне на Джордж, но какво си мислеше той, нямаше никакво значение. Единственото важно нещо беше да я хареса Медисън. Не можеше да отиде на партито, ако той се срамуваше от нея, нито пък можеше да си остане вкъщи, не и след всичките старания, които бяха положили Роуз и госпожа Абът.
— Изглеждаш много хубава — увери я Джордж. — Трябва да призная, че не съм очаквал, че си толкова красива. Извършила си жестока несправедливост към себе си и мъжете на Абилийн, като си се обличала в панталони през всичките тези години.
— Видя ли, казвах ти го! — възкликна Роуз, като се усмихна: оценката на съпруга й бе единствената, от която се нуждаеше. — Веднага, щом си взема довиждане с Уилиям Хенри, ще бъда готова за тръгване.
Госпожа Абът влезе с момченцето, облечено за лягане. То целуна почтително майка си и баща си.
— Къде е Фърн? — попита момченцето, когато Роуз го пусна от обятията си. — И нея искам да целуна за „лека нощ“.
— Това е Фърн — усмихна се майка му.
— Не можете да ме излъжете — отговори то, като се смееше щастливо, защото си мислеше, че родителите му се опитваха да го изиграят, но не бяха успели. — Фърн носи панталони като мен и татко.
— Не можеш да я познаеш, защото е облечена в рокля — засмя се Роуз.
Фърн коленичи и лицето й се изравни с това на детето.
— Просто съм облечена официално, за да отида на парти. Толкова ли съм се променила?
Уилиям Хенри не изглеждаше убеден. Фърн усети, че я обзема паника. Щом като детето не можеше да я познае, какво щеше да си помисли Медисън? Щеше да бъде така, сякаш се изправяше лице в лице с непознат, а той не беше човек, който свикваше бързо с непознати, а още повече — мразеше да му се поднасят изненади.
— Не приличаш на Фърн — заяви Уилиям Хенри.
— Но съм — увери го тя, а сълзите започнаха да пълнят очите й. — Просто се облякох официално, за да отида на парти с чичо ти Медисън.
— Това наистина е Фърн — каза Роуз. — А сега побързай и я целуни, защото трябва да си лягаш.
Уилиям Хенри изглеждаше склонен да повярва на думите на майка си.
— Ти си толкова красива, колкото онази другата дама, която чичо Медисън доведе тук — каза той. — И си почти толкова хубава, колкото мама.