Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Щеше да лети възможно най-високо и дълго. Нямаше никакво значение, ако опърлеше крилата си и паднеше полумъртва на земята. От утре нататък никой нямаше да я вижда повече. Утре щеше да се премести в ранчото и завинаги да изхвърли от съзнанието си Медисън Рандолф.
Но той щеше да остане да живее в сърцето й до края на живота й.
— Съблечи се гола — заповяда Роуз. — Ще видя дали мога да намеря нещо, което да ти е по мярка.
— За какво? — попита Фърн. — Мога да облека роклята върху собственото си бельо.
— Не можеш да пробваш рокля, както би премерила чифт обувки — каза Роуз. — Трябва да се подготвиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще видиш.
През следващия половин час Фърн се остави да я обръщат, подръпват и бутват, докато Роуз и госпожа Абът обсъждаха и спореха кои прически и дължини на косата й са най-подходящи, като се вайкаха, че Фърн не беше поддържала пищните си къдрици и сега те бяха толкова сухи и изтощени, а госпожа Абът буквално оплака кожата на Фърн на лицето и ръцете.
— Дори на някои мъже е по-добра — тюхкаше се тя. — Никога ли не се мажеш с крем вечер?
— Татко щеше да ме напердаши, ако ме беше хванал никога да слагам тази мазнина върху лицето си.
— Крем — поправи я госпожа Абът. — Мазнината е за обувки. Погледни раменете й: по-хубави са, отколкото си ги представях, и кожата им е бяла като платно, а на шията и пръстите е кафява като на индианка. Ще можеш ли да намериш някога рокля, която да я покрива от върха на главата до крайчетата на пръстите на краката й?
Критиката на госпожа Абът накара Фърн съвсем да увеси нос.
— Не е толкова зле — защити я Роуз, — но ще трябва да прикачим висока яка и дълги ръкави. Да се надяваме, че нощта ще бъде хладна.
— Никога не е хладно през юли, дори и през нощта — каза госпожа Абът.
— Е, не мога да променя времето, но мога да направя нещо за кожата й — каза Роуз. Взе едно бурканче от масата, докосна с пръсти белия крем и го втри леко в кожата на Фърн.
— Попи веднага! — възкликна госпожа Абът. — Кожата й е суха като хартия.
— Имам и друг буркан — успокои я Роуз и потопи пръстите си отново в крема.
Фърн ги остави да я търкат и масажират, но знаеше, че няма да има никакъв смисъл, защото, дори да използва гримовете на момичетата от бар „Пърл“, пак нямаше да могат да я направят да изглежда красива.
— Сега трябва да направим нещо с косата й.
— Какво? — попита госпожа Абът. — Все едно да се опитаме да срешем четина.
— Ще трябва най-напред да я измием — каза Роуз. — Вероятно прахът от половината Канзаска прерия е попил в нея.
— Редовно си мия косата! — запротестира Фърн.
— Пошегувах се — усмихна се Роуз. — Достатъчно е само един ден да прекараш в Тексас и трябва да миеш гребени и всичко останало.
Фърн покорно се остави да й измият косата. В един момент, по време на процедурата с балсама, тя потъна в мечти. Виждаше се облечена в жълтата рокля и заобиколена от мъже, вдигащи врява, за да получат шанса да разговарят с нея; правят й комплименти, настояват да танцуват с нея, предлагат да й донесат нещо за ядене или пиене, да я изпратят до дома, да я изведат на езда през следващите дни.
Преди да реши как да се възползва от услугите им, се появява Медисън. Като отмества настрани всички, той я взема в прегръдките си и тя потъва в тях. Глух за възклицанията на изненада наоколо, той я притиска към тялото си, докато тя не си помисля, че ще пламне от горещина.
— Не е необходимо да правим нещо повече за косата й, освен да подрежем краищата — казваше Роуз.
— Не, трябва да я подстрижем и да я навием.
— Не! — извика Фърн, ужасена от мисълта, че трябва да се появи с букли пред толкова много хора. — Косата ми никога не е била подстригвана.
— Какво мислиш за един елегантен кок? — попита Роуз.
— Така би била най-високият човек на партито — възрази госпожа Абът.
Фърн не се интересуваше какво правеха с косата й, щом нямаше да я скъсяват. Искаше да я остави дълга, независимо от всички грижи, които й създаваше. Косата на майка й е била дълга, а Фърн винаги беше искала да прилича на нея.
— Жалко, че не можем да покажем раменете ти — каза Роуз, — но кожата ти ще се подобри, ако се пазиш от слънцето.
— Не и до довечера — каза госпожа Абът.
— Не, не до довечера — каза Роуз с въздишка, — но мисля, че имам болеро, което може да си наметне.
Фърн обядва в стаята си, докато й изсъхне косата. Роуз беше отишла на гости с Джордж и Уилиям Хенри. Ако превръщането в красавица означаваше да си мие косата непрекъснато, да втрива масло в кожата си докато се почувства като мазно прасе, да минават през главата й рокли, да сменя горни дрехи с дузини, то младите дами като Саманта Брус трябваше да бъдат съжалявани. Чакането беше ужасно и скучно. Беше свикнала на динамичен живот, да бъде навън, да дава нареждания, а сега беше прекарала цялата сутрин на един и същ стол, без изобщо да напуска стаята си, съгласявайки се с всичко, което й кажеше Роуз.