Фърн
- Автор: Гринвуд Лей
- Серия: seven brides for seven brothers #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фърн». Краткое содержание книги:
Тя иска на всяка цена да види убиеца на братовчед си наказан за престъплението си. Но когато Фърн за първи път вижда Медисън, в сърцето й се събужда желание. Докато хората от селото се готвят за съдебния процес на века, Фърн се подготвя за една битка на двата пола, при която ще има двама победители.
Очакват ви еротика и приключения!
Медисън взе разстоянието до Фърн сякаш беше с крила. Съмнението беше изчезнало, а заедно с него и нежеланието да подложи на изпитание смелостта и любовта на Фърн. Знаеше, че все още има въпроси, на които тя трябваше да си отговори, но вече беше направила първата крачка и навярно с негова помощ щеше да извърви и останалата част от пътя.
Когато влезе в стаята, завари Фърн седнала, но щом го видя, тя бързо се изправи на крака. Вълненията й се отразяваха в очите. Страхът, че той нямаше да хареса това, което виждаше, беше толкова явен, че Медисън щеше да й каже, че е красива, даже и да приличаше на шарена телица.
Но тя наистина беше красива, дори повече, отколкото беше си представял… За разлика от Уилиям Хенри я позна веднага. Нито роклята и цветята в косата й, нито фактът, че не беше облечена в панталони и елече от овча кожа, не можеха да го накарат да обърка Фърн. Всяка нейна черта се беше отпечатала завинаги в паметта му.
— Ти си като лебед — проговори най-сетне той.
— Какво? — попита Фърн смутено.
— Това е от приказката, която майка често ни разказваше — за едно патенце, на което всички се подигравали, защото било много грозно, докато един ден пораснало, погледнало отражението си във водата и разбрало, че е станало най-красивата и грациозна от всички птици. — След като каза това, Медисън усети, че напрежението напуска Фърн, а предпазливото й изражение се превръща в плаха усмивка.
— Не изглеждам ли странно? Няма ли да ми се смеят хората? Не бих могла да го понеса и ще си тръгна, ако дори един човек се ухили подигравателно.
— Никой няма да се смее — увери я Медисън, — но ще бъдат шокирани от красотата ти. Тази вечер ти си наистина красива.
— Радвам се! — отговори Фърн, очевидно все още невярваща на думите му. — Би било срамота след грижите, които положиха всички, дори и ти, като си ми купил тази рокля.
Сега дойде редът на Медисън да се почувства неловко.
— Не е нужно да си придаваш вид, че всеки момент ще се обърнеш и ще побегнеш — продължи Фърн. — Вярно е, че се ядосах, когато Роуз ми го каза, но промених мнението си, когато разбрах, че си пожела да не ме насилва да я обличам и че по-скоро би пропуснал партито, отколкото да ме притесняваш.
— Виждам, че Роуз говори колкото всички други от семейството.
— Беше честно от нейна страна — увери го тя. — Не можах да си остана у дома след всичко това, нали? И ако наистина не съм грозна…
— Не е необходимо да вярваш на моите думи — каза Медисън. — Почакай и ще видиш какво ще стане.
— Видя ли госпожица Брус и брат й, преди да тръгнеш от хотела?
— Придружих го до дома на семейство Маккой, преди да дойда тук. — Той се наклони малко по-близо. — Не бих го казал на никой друг, но тази вечер ти изглеждащ също толкова прекрасна, колкото Саманта.
Фърн се почувства така, сякаш литва във въздуха. Медисън я смяташе за красива колкото Саманта! Тя не го вярваше нито дори и за минута, но нямаше никакво значение! Единственото важно нещо беше, че Медисън го е казал и че то звучеше съвсем правдиво.
Пътуването беше твърде кратко, а Фърн въобще не се интересуваше дали щяха да пристигнат някога на партито. Беше доволна да е с Медисън, да се наслаждава на възхищението му, да слуша комплиментите му.
— Всеки мъж ще пожелае да танцува с теб — каза Медисън. — Но запомни, че съм много ревнив.
— Не се тревожи. Ще им откажа на всички, дори и на теб, защото не умея да танцувам.
— Забравих. Трябваше да те науча.
Само че някои неща бяха попречили, помисли си Фърн. Винаги нещо се изпречваше на пътя й.
— Но все ще измислим нещо — каза Медисън.
Десетки кабриолети и файтони бяха спрени около къщата на семейство Маккой. Светлината струеше от всеки прозорец, а игривите ритми на цигулките съперничеха на по-дрезгавите звуци, долитащи от баровете на улица „Тексас“.
— Ще те оставя до вратата, докато намеря място за файтона — каза Медисън. — Няма да отнеме много време.
Само като си помисли, че трябва да се изправи сама пред погледите на всички, Фърн усети, че сърцето й се смразява. Нямаше да влезе в къщата на Маккой сама, дори и да се наложеше да се обърне кръгом и да си тръгне пеш към къщи.
— Ще дойда с теб — нетърпеливо каза тя.
— Но може да си изцапаш роклята!
— Не ме интересува. Да позволя на Роуз и госпожа Абът да ме пъхнат в тази рокля ми костваше цялата смелост и сега нямам сили да вляза сама в тази къща.
— Не трябва да влизаш вътре. Можеш да ме чакаш вън, докато се върна.
— Не — каза Фърн, потрепервайки пред мисълта, че щяха да се втренчат в нея непознати мъже и тихо да я обсъждат познати жени. Би могла да го изтърпи, ако беше с Медисън — можеше да понесе всичко, докато той беше с нея — но не и сама.