Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
— Арт карал ли е някога луксозни коли?
— Какво искаш да кажеш?
— Кола, направена по поръчка, или някой старинен спортен модел?
— Не. По едно време имаше бентли, но като се разори, го продаде.
— Виждала ли си някога русата дама на снимката, която ти показах? Знаеш ли дали Диди не се е срещала с нея?
— Не я познавам, а за Диди не зная. Тя правеше перуки. Много обичаше тази шифонена рокля. Не й ставаше, но тя си я пазеше.
— Нала, моля те! Диди познаваше ли русата?
— Нали ти казах, може и да са се виждали. Диди обичаше да прави фризури. Арт ползваше услугите й преди фотографските сеанси.
— Диди и Арт познаваха ли се преди ти да се запознаеш с него?
— Да. Тя ме запозна с него.
Лорийн трескаво обмисляше всичко чуто, без да знае до какви изводи може да я доведе то. Очевидно нямаше смисъл да стои повече тук. Трябваше да открие фотографа, който бе снимал Норман Хейстингс. Стана и поиска от Нала да използва телефона й.
Роузи все още дремеше пред телевизора, когато Лорийн се обади и я помоли да й продиктува адреса и името на фотографа на Хейстингс.
— Крейг Лайл — обади се след малко Роузи и продиктува адреса.
— Ако Руни се обади, кажи му, че ще бъда вкъщи след около час — предупреди я и затвори.
— Познаваш ли Крейг Лайл — обърна се тя към Нала.
— Професионалист ли е? — Нала заключи куфара.
— Точно така, прави и семейни снимки, портрети.
— Не мога да ти кажа. Не помня имена, а за Диди — не зная.
— Дай ми бележника й. Може би е записала някъде телефонния му номер.
— Диди никога не записваше адреси. Смятам да вляза в банята. Ако искаш да гледаш как си сапунисвам циците, можеш да останеш, но аз бих предпочела да си тръгнеш.
— Мога да те закарам. С кола съм.
— Благодаря, ще взема такси.
— Къде отиваш?
— Не е твоя работа.
— Може би ще се наложи отново да се чуем.
— Къртис знае къде да ме намери. — Нала отнесе два куфара до вратата и се върна да вземе още два.
Лорийн й подаде ръка, но тя извърна глава.
— Сбогом и благодаря за всичко!
Нала стоеше в средата на стаята със скръстени на гърдите ръце. Щом външната врата се затвори, сграбчи перуката си с две ръце. От гърдите й се изтръгна неистов, ужасен вик.
Лорийн спря пред студиото на Крейг Лайл, влезе в една от телефонните кабини наблизо и набра номера на Роузи. Не, Руни не се бе обаждал, но двама униформени полицаи дошли на проверка. Огледали целия апартамент, надничали в гардеробите и банята. Роузи била спокойна, защото очаквала самия Руни, дори ги попитала той ли ги праща. Без да отговорят на въпроса й, те се поинтересували дали апартаментът има и друг изход. Едва тогава тя се обезпокоила. В момента седели в колата пред входа на блока и очевидно нямали намерение да помръднат оттам. Докато слушаше, Лорийн се опитваше да отгатне какво точно си е наумил капитанът. Трябваше да говори с него.
— Къде си сега? — попита приятелката й.
— На булевард „Вентура“. Искам да се видя с Крейг Лайл. Чао.
Тя набра телефона на полицията.
— Къде си, по дяволите? — изръмжа Руни.
— Пия кафе и след малко се прибирам у дома.
— Ела направо в участъка.
— Да не си стигнал до нещо важно?
— Може би. Искам да си тук.
— Първо искам да проверя още нещо. Един фотограф, на име Арт Матюз. Изнудвач и търговец на порно. Мисля, че е замесен в случая. Познава Янклоу. Ало?
Телефонът прекъсна и монетата издрънча. Времето бе изтекло.
Руни затвори телефона с надеждата, че тя ще го набере отново, и започна нервно да се разхожда из стаята. През щорите виждаше „костюмите“, както наричаха агентите на ФБР, които се бяха събрали пред единия от компютрите в съседния офис и оживено обсъждаха нещо. Той дръпна щорите. Не искаше да се среща с тях. В този момент Бийн нахлу в стаята.
— Научи се да чукаш, по дяволите! Изплаши ме. Чувал ли си името Арт Матюз, порно фотограф?
— Никога.
— Проследи какво имаме за него във файловете. Открий къде живее и го доведи тук.
— Добре. Искаше да знаеш дали в Нравствения отдел имат данни за Стивън Янклоу, нали? Нямат нищо записано, но семейство Торнбърн е направило огромно дарение на Лабораторията по съдебномедицинска експертиза и…
— Достатъчно. Благодаря.
— Пак заповядай! — усмихна се Бийн и излезе.
Лорийн се изкачи по дървената стълба, натисна копчето на звънеца и зачака. По домофона я попитаха коя е.
— Приятелка на Арт Матюз — отвърна тя. На вратата се появи дребен мъж.
— Какво искате? Ченге ли сте?
— О, не. Позната съм на Арт Матюз.
Крейг Лайл отвори широко вратата и тя го последва. Телевизорът гърмеше. Той го изключи и я покани да седне.