Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
— И аз ги съжалявам. Горкият Норман Хейстингс! — въздъхна тя. — Женен, с деца. Уплашил се е, че Арт ще каже на жена му, на колегите му.
— Това не съм го казвал на полицията. — Мъжът изглеждаше силно обезпокоен. — Щяха да ме арестуват и принудят въпреки волята си да кажа всичко, което знам.
— Как се е добрал до снимки на Хейстингс, след като клиентите винаги са получавали негативите? — Лорийн запали цигара и вдъхна дълбоко. — Да не сте му ги дал вие?
— Нямам представа — изчерви се той. — Нищо не съм му давал. Може да ги е получил от приятелката си. Аз познавах семейство Хейстингс и никога не бих им причинил подобни неприятности. Та те дори не са богати! Но Арт не се спираше пред нищо. Бе способен да изнуди някого и за петдесет долара на месец.
— Коя приятелка, Диди ли?
— Да, нали тя го гримираше и сресваше?
— Тя е мъртва.
— Какво? Защо не ми казахте? Защо нито Арт, нито Нала не ми каза? — Изглеждаше искрено потресен.
— Миналата нощ. Моля ви, хвърлете още един поглед на снимката, която ви дадох. Може би ще си спомните нещо. Според мен е мъж, преоблечен като жена.
Лайл вдигна снимката към светлината и дълго я съзерцава.
— Да-а, много добър грим. Само линията на челюстта го издава. Не помня да съм го снимал. Толкова хора са минали през студиото ми. А Хейстингс идваше винаги сам или със семейството си.
В тъмната стаичка зазвъня часовник.
— Трябва да извадя филмите. Утре ще дойдат да ги вземат — обясни той.
Лорийн тръгна към изхода и тъкмо се канеше да се сбогува, когато Крейг Лайл внезапно спря.
— Разбира се! Дайте да погледна още веднъж тази снимка! Тя очакваше да признае, че е снимал Янклоу, но остана разочарована.
— Имаше преди години една много богата светска дама — започна Лайл, — не си спомням името й. Дойде при мен за снимки. Внесоха я на инвалидна количка, защото бе скована от артрит. Направих й два сеанса, но тя не хареса нито една от снимките. Честно казано, изглеждаше толкова зле, че едва ли някой друг на мое място би успял да постигне повече. Както и да е, платиха ми само времето, но не и материалите. Спомням си този случай, защото по това време бях останал без пари… Как й беше името? Дали не беше Торнбърн? Точно така, Дела Торнбърн! Беше преди най-малко осем-девет години. Сигурно вече е покойница… Странно, нали? Вашата снимка ми напомни за нея. Не, това не е тя. Дела Торнбърн бе толкова саката, че не можеше да стъпва, камо ли да шофира. Сега се сещам какво в снимката напомня за нея. Шалът! Тя по същия начин го надипляше около раменете си, за да прикрие старческата си шия. Не излизаше без шифонов шал. И прическата е същата, старомодна, в стила на Грейс Кели. Стегнат кок на тила с къдрици около ушите.
— Диди ли я гримираше и сресваше?
— Господи! Не, разбира се. Дела Торнбърн беше истинска дама и не би допуснала около себе си създания като Диди.
— Не я ли придружаваше някой?
— Разбира се! Та тя беше в инвалидна количка. Мисля, че тогава дойде със сина си.
— Как се казваше той? Бихте ли го описали?
— Е, името му май беше Торнбърн. Боя се, че не помня как е изглеждал. Питайте Арт. Той помни като слон.
— Арт присъстваше ли на сеансите?
— Не. Случаят е отпреди осем-девет години. По това време бяхме в Санта Моника. После аз напуснах и дойдох тук.
— Арт тогава работеше ли с травестити?
— Да, всъщност той ме въведе в този бизнес. Изпращаше ми клиенти.
Часовникът в тъмната стая отново започна да звъни.
— Извинете, работата ме чака.
Лорийн седна на волана и се помъчи да подреди мислите си. Бе успяла да напипа връзката между Янклоу и Хейстингс, както и между тях двамата и Диди. Вероятно Арт е изнудвал Норман Хейстингс дълго време и той се е оплакал на Янклоу. А дали самият Янклоу не е бил изнудван? Тя потегли към къщи, но след малко отби и спря. Дали не бе допуснала основна грешка? Възможно ли бе убиецът да не е Янклоу, а Арт Матюз? Невъзможно! Нали бе видяла лицето на мъжа, който я нападна? Каква е връзката между убитите проститутки? Защо си приличаха, с изключение на Холи? Според Диди убиецът й направил знак с ръка, защото искал нея, а не Холи. Дали не е искал да хване Диди, за да я убие?
Лорийн се облегна назад със затворени очи. Бе напуснала Арт Матюз в деня, когато Холи бе убита. Какво ли бе правил след това? Бяха ли замесени в убийствата двамата травестити? Главата я болеше, бе изгладняла. Тя включи двигателя и се отправи към Пасадена.