Изкупление

Джейк извади кърпата си и се изсекна. Не можеше да спре сълзите си, но искаше поне да ги поприкрие. Нима някогашното жалко, смачкано от съдбата същество бе тази Лорийн, която стоеше пред всички, готова да се изправи лице в лице с демоните на миналото?

— Казвам се Лорийн и съм алкохолик. Преди осем години бях лейтенант в полицията. По това време пиех и веднъж извърших нещо ужасно, защото бях пияна. Застрелях без да искам едно момче. Нямам извинение. Нищо не може да заличи вината, която нося от тогава и която винаги ще нося със себе си. — Разказа как бе загубила съпруга и децата си, как бе паднала дотам, че да проституира, за да си купи алкохол и да се напие до самозабрава, и как един ден срещнала Роузи и Джейк и започнала да посещава събранията. Накрая с усмивка спомена, че наскоро е открила детективско бюро и се надява, че бизнесът й ще бъде успешен. — Вече не желая и не търся забрава. Искам единствено пълноценен живот, без пиянски изстъпления. Винаги ще бъда признателна на Асоциацията на алкохолиците и на своите приятели, които ми помогнаха отново да стъпя на крака. Благодарение на тях днес съм спокойна и щастлива, в мир със себе си и с Бога.