Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
— Имаш ли имената на тези редовни клиенти?
— Не, разбира се. Тя никога не уреждаше срещите си с тях предварително. От време на време някой се явяваше, вземаше я от улицата и толкоз. Диди ползваше стая в мотел „Розали“, но напоследък там стана много скъпо и затова понякога ги водеше тук. Не зная никакви имена. О, Боже, как ще живея без нея?
— Можеш ли да опишеш някой от клиентите й? Никого ли не видя минатата нощ?
— Не! Постояхме минута-две на улицата, после тя тръгна. Лорийн извади плика със снимките.
— Разгледай ги добре и ми кажи виждала ли си някого от тях.
Нала отместваше фотографиите една по една, като постоянно духаше носа си в кърпичка и клатеше отрицателно глава. Лорийн бе задържала снимката с русата жена в мерцедеса.
— А сега погледни тази блондинка в белия мерцедес. Нала отново поклати глава.
— Сигурна ли си? Разгледай я добре. Помисли дали не си виждала стар спортен мерцедес в близко време. Виж и жената. Според теб това жена ли е?
— Не зная, не зная! — Нала извърна глава. — Оставете ме сама, моля ви!
— Тази кола мина по Сънсет Авеню вчера вечерта. — Роузи се наведе към нея и погледна многозначително Лорийн, която й отвърна с леко намигане. — Не си ли спомняш дали Диди не е разговаряла с шофьора? Дали някога не е влизала в същата или подобна кола?
Нала отново взе снимката, огледа я внимателно и я върна.
— Да не би тази жена да има нещо общо с убийството на Диди? Вие мислите, че е замесена, така ли?
— Може би, но ти, ти виждала ли си я?
— Нали вече казах. Не съм. Лорийн стана.
— Извинявай, Нала. Трябва да тръгваме. Искрено съжалявам.
— Тя беше най-прекрасният човек, когото познавах. Сега съм сама, нямам си никого. Какво да правя. Господи? — Отново зарови лице в шепите си и захлипа. — Не мога да остана тук. Нямам толкова пари.
— Защо не се свържеш с Арт?
— Той напусна града. Не сме го виждали откакто затвори галерията.
Нала изчака, докато двете си тръгнат и се втурна в стаята на Диди. След малко се върна оттам с черен бележник и след като прелисти няколко страници, взе телефона.
„Това е телефонът на Арт — чу тя записа на телефонния секретар. — Оставете съобщение и телефонния си номер, за да ви се обадя, когато се върна.“
— Арт, на телефона е Нала. Веднага ми се обади! Спешно е. Постави слушалката и влезе в банята. Имаше нужда от ароматна вана, за да успокои нервите си. Преди да пусне водата обаче, се сети за нещо и отново отиде в спалнята. Извади голям плик от най-долното чекмедже на тоалетката и след като порови из фотографиите, намери онази, която търсеше. Бе черно-бяла снимка на руса, изключително красива жена в дълга бяла рокля, с леко подчертани рамене, по модата на петдесетте години. Приличаше на Барбара Стануик. Той толкова искаше да изглежда като нея! Бе я донесъл на Диди за модел, докато нагласи перуката и гънките на роклята му. Арт го бе снимал и той бе платил щедро. Русата жена бе същата, която Лорийн й показа. Нала не се изплаши. Стана и започна внимателно да разглежда всяка от снимките в плика.
Руни вече я чакаше в индианския ресторант пред чаша бира.
— Надявам се, че си измислила извинение за посещението си в С&А. Защото, ако не си, този град ще ти се стори малък!
Какво си търсила там?
Лорийн взе менюто и го попита дали вече не е поръчал нещо. Умирала от глад. Той удари с чаша по масата.
— Провери ли служителите на С&А, както ти казах? — продължи с вбесяващо безразличен тон тя. — Преди няколко години е имало дело за нарушение на морала срещу Стивън Янклоу. Имаш ли досие на случая? Той е съсобственик на част от фирмата. Брад Торнбърн му е брат.
— Защо се интересуваш от него? Тя постави длани на масата.
— Мисля, че той е убиецът, когото търсиш.
— Какви доказателства имаш? — Капитанът подръпна носа си.
— Доказателства може и да нямам, но зная, че Хейстингс е оставил колата си в техния гараж в деня на убийството.
— Знаеш ли кое е семейството на Янклоу?
— Сигурно са много важни — сви рамене тя, — щом началството така те юрка заради тях. Би ли проверил дали срещу него е било повдигано обвинение за нравствени нарушения? Ако е имало, ти имаш право да го извикаш на разпит за отношенията му с Хейстингс. Той е, Бил!
— Защо си толкова сигурна?
— Той беше човекът, който ме нападна в паркинга на супермаркета.
За няколко мига капитанът не можа да възприеме чутото.
— Повтори какво каза! — Той вдигна поглед към нея.
— Казах, че той ме нападна с чук в колата. За да избягам, го ухапах доста яко по врата.
Руни бавно извади цигара и я захапа, без да я пали.