Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Дрезгавият му баритон напомняше на Хък гласът на едно бивше ченге, станало православен проповедник и тръгнало да възвръща в правата вяра помашкото си (а иначе изконно българско!) паство край границата с Турция.
— Добре де! На чий живот, електронни, позитронни или какъвто там си тронни уроде? И на моя ли?
— И на твоя!
— И какъв е смисълът на моя живот?! — настръхна холографното чудовище, готово тутакси да смачка самочувствието на този тахионен самозванец. Беше му писнало постоянно да му се пречка в краката с безценните си съвети, докато обсъждаха с Ана-Мария стратегията на процъфтяващата търговия с човешки страхове и копнежи. Пък и така дискретно смяташе да подскаже на Церберина кой е главата на семейството, та поне тази сутрин да спре да му опява.
— Да доживееш до 192 години и да се хвърлиш с главата надолу в една кофа за боклук! — победоносно рече компютърът и светулките над красивата муцунка на лъвицата се зареяха във вихрен канибалски танц досущ като пасаж изгладнели пирани при появата на охранен вол в реката.
Холографното чудовище пребледня, а това, откакто се бе преквалифицирал в съпруг, означаваше, че и двете му глави станаха малко по-прозрачни от средновековните венециански чаши от ахатово стъкло в семейния им сервиз.
— Първо, това изобщо не беше кофа за боклук, ако искаш да знаеш, а кошче за рециклиране на герои! На най-великите герои в човешката история! Те там сигурно попадат в Градината на Нищото! И аз един ден ще се докопам и до нея! Ясно ли ти е?! Второ, ти си най-тъпият и превъртял компютър, който някога съм виждал. И, трето, питам аз, ти къде беше, Вайкащо се Изчадие Проклето, когато всички ние вършехме подвизи?! Тогава никакъв те нямаше, нали! А сега ми се перчиш! — Сетне гласът на стъписаното от наглостта на компютъра чудовище взе да спада, защото многократно се бе убеждавало в безпогрешността на тази извратена еманация на рационалността, и накрая то изпъшка: — Все пак се надявам наглият ти намек да не означава, че според теб моят живот вече няма смисъл?
— Твърденията ти са изцяло погрешни, драги ми Трифоне, а лаконичните отговори на трите ти въпроса са: не, може би и да. И бъди така добър да ми задаваш само по един въпрос. Възпитаните люде правят така, дори когато се тъпчат с демонска плът за закуска.
Лъвицата прихна, а Хък реши да се намеси преди нетленните изчадия да се нахвърлят едно връз друго. Опитът го бе научил, че единственият възможен начин да общува с този новонатрапен член на семейството бе, да се прави, че го приема на сериозно. И той доста приповдигнато рече:
— Откъде ти хрумна изведнъж да дириш смисъла на живота в тази прекрасна утрин, о, Велики Идмоне на Плодовитостта?
— Ето виждаш ли, нещастно допотопно чудовище, как благородните и достойни люде се обръщат към мен! Макар уважаемият господин Хогбен доста фриволно да тълкува моята абревиатура ВИП, в неговата интерпретация се съдържа подобаваща доза почтителност — важно занарежда облакът досадни светулки.
На този свят компютърният гений на Ана-Мария си имаше проблеми само с чувството за хумор. Лъвицата обаче твърдеше, че съзнателно го е лишила от тази екстра. В редките случаи, когато й се приисквало да слуша остроумия, тя си общувала с Хък и Трифончо.
— Пък аз винаги съм мислил, че „и“-то в името ти значи изрод, измет, идиот или нещо подобно! — подметна обиденият дракон и облиза кръвта по устните на дясната си глава, защото Церберина пак му бе пробутала една полусурова мръвка.
— Партньоре, престани да се цупиш! — ведро се обади усмихната лъвица, докато се пресягаше за нова порция от деликатеса на триглавата си снаха. — Много добре знаеш, че името му е Very Intelligent Person.
— Че какво толкова й е „мнооого интелигентното“ на тази съмнителна „персона“? От една седмица се опитвам да накарам този Вероломен Изкуфял Пръдльо да увеличи притока на богати туристи, а той ми се офлянква! Я виж колко цветя има непродадени — махна с ръка към ширналата се чак до безкрая Градина на вселената драконът.
— Ама че език държиш на закуска, Трифончо! — поклати красивата си глава лъвицата. — Добре, че съм ти свикнала и не можеш да ми развалиш удоволствието. Отлично знаеш, че старото кошче за рециклиране на герои е с ограничен капацитет. ВИП работи усилено по въпроса и ми обеща, че нашата туристическа агенция много скоро ще получи нов асансьор със…
— Предлагам да си направите производственото съвещание след закуска… — благо я прекъсна Хък и се обърна към облака от светулки: — Я ти, бляскавооки, бъди така добър да се доизясниш какво имаше предвид, като тъй самоуверено заяви, че си открил смисъла на живота?