Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Арчи, моля те успокой Томи и въведи ред тук, а аз ще озаптя този нехранимайко! — нервно рече Хък, докопа едното ухо на дракона и го изведе от спалнята на Лилит.
— Чакай бе, Хък! Ще ми развалиш рекламната кампания.
— Ще ти дам аз една рекламна кампания! Ти знаеш ли къде се намираш бе, непрокопсанико?! — ревна Хък и продължи да го влачи по коридора.
— Да! В цветарника на Тифон Великолепни, най-процъфтяващата ферма за човешки души във Вселената! — гордо рече драконът.
— Престани да се правиш на идиот! И казвай къде изчезнаха демоните и пиниите!
— Това е само рекламен трик бе, Хък! — взе да се умилква холографното чудовище, като ловко се прививаше в посоката, в която Хък му въртеше ухото. — Иначе четирийсет и девет процента от дяловете са си твои. Така де. Ти си ми съдружник по право. Аз задържам за себе си само контролния пакет. Ох! По-полека — изпъшка Трифон. — Ама нали всичко остава във семейството бе, Хък. Все пак, съгласи се, че не е редно да третираме Ана-Мария като отделно юридическо лице, защото ти е съпруга. А, щом направим брачен договор с Церберина, аз ще й припиша една трета от моя дял.
Хък разбра, че трябва да смени тактиката, ако иска да изкопчи нещо от вманиачения бизнесмен, и му пусна ухото.
— И как успя да забъркаш тая каша?
— Дружеството с ограничена отговорност ли? Много е просто…
— Не. То ми е пределно ясно. Питам за фермата.
— А, фермата ли? Фасулска работа. Натискаш едно копче и готово. Ела да ти покажа.
Влязоха в някакъв килер, просмукан с вонята на вкиснала амброзия, която зловещо напомни на Хък за бащиния му фризер. Някой бе поразчистил малко място сред зимнината на една от стените и там с чеп от пиния бе забодена бележка: „За Хък“, а отстрани имаше разкривен, писан с пръст, натопен в мармалад, надпис: „Копче“.
— Не съм я чел! — подметна дясната глава на дракона, а лявата се изчерви. — Само натиснах чепа и…
Хък свали посланието и му хвърли един поглед по диагонала, защото май всичко вече му беше ясно. „Скъпи, ако някой ден попаднеш тук без мен… първообраза на технологията за отглеждане на вълшебни цветя… пълен каталог на човешките души… всичко може да се материализира… Работата е опечена. Жалко, че метаморфозата на Плодовитата пустота изисква време. Ти само натисни копчето. Целувки! Ана-Мария“
— Вече съм нахвърлил текста на рекламната брошура за промоцията, Хък — плахо рече холографното чудовище и задърпа Хък към дъното на килера.
Там имаше втора врата, а зад нея голяма зала — нещо средно между следствен арест, менажерия и аквариум. Цялата пасмина бе събрана тук. Демоните на Плодовитата пустота се мъдреха в прозрачни клетки и лакомо ръфаха прясно материализирана драконова плът. А на отсрещната стена Трифон бе изрисувал в графити своя класификатор на вълшебните цветя. Поради липса на достатъчно място зографските му изстъпления бяха запрели до буквата „р“. Според Тифон Великолепни хората се деляха на: а) роднини на Хогбен; б) мумии; в) наемни работници; г) ставащи за ядене; д) комунисти; е) митични; ж) неизброими; з) включени в настоящия каталог; и) луди; к) паметници; л) литературни и прочие критици; м) нарисувани по стените на тоалетните; н) скитници; о) и други; п) нимфоманки; р) досадници…
— А бе ти откога взе да се интересуваш от апокрифни китайски енциклопедии? — прихна Хък.
— Глупости! — възмути се драконът, че плагиатството му бе разкрито. — Един ден реших да видя какво четеш, бръкнах под възглавницата ти и попаднах на твоя смахнат приятел Борхес. Ама нали виждаш, не съм го приписал дословно!
— Виждам, виждам. Проявил си творчество. Ония от тоалетните и нимфоманките най-много ме впечатлиха. Направо си гений! Титан на мисълта! Ама давай да се връщаме при другите, докато и те не са сторили някоя поразия. И да видим как ще се измъкнем от тоя твой парник с ограничена отговорност.
— Аз знам, но ако продължаваш да се държиш така с мен, изобщо няма да ти кажа! — нацупи се Трифон.
25. Втората библиотека
Медночервеният диск плахо надникна иззад хоризонта, първите розопръсти лъчи на Зората, родена от зрака, боязливо се заозъртаха и, щом се увериха, че демоните на Плодовитата пустота все така са си озаптени, нетърпеливо литнаха над равната като тепсия, оловносива водна стихия, с един замах пропъдиха унилите белези на старостта от лицето на Първичния океан, за миг озариха с медни отблясъци златистия пясък на плажа, стремглаво се устремиха към възвишенията и се успокоиха едва когато гальовно приласкаха цветята в Градината на вселената. Те все още бяха тук! И отвърнаха на милувката, като леко се разтвориха и поеха животворната светлина и благодатната топлина.