Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
И изведнъж зад нея прозвуча сигнал за тревога и всичко се освети.
Джин инстинктивно се притисна към стената. Светлинните й усилватели автоматично се изключиха. Тя стисна зъби и включи за компенсация звуковите си усилватели. Противниците й имаха предимство в броя, но тя можеше да види тяхното положение преди те да започнат да стрелят и да ги отстрани, без да могат да я наранят.
Добре усвоените реакции премахнаха моментната паника… и едва тогава тя разбра, че светлините не са насочени към нея. Всъщност многото светлини — насочени към стената на метър под нея — я оставяха в относителна сянка. Тя вдигна глава няколко сантиметра, включи оптическите си усилватели и огледа комплекса, за да открие центъра на вълнението.
Не беше трудно да го намери. Доло и Аким, последният леко накуцващ, охранявани от шестима въоръжени мъже.
Джин свирепо стисна зъби. „Трябваше да отида с тях“ — каза си тя злобно. Цяла минута тя наблюдава как групата върви към административния център и през ума й като торнадо преминаха стотици схеми на действие за спасяването на Доло и Аким. Не, не биваше да се поддава на емоции. Трябваше да обмисли ситуацията.
Доло и Аким заловени. Оболо Нардин скоро щеше да научи, че те знаят неговата тайна. Но той вече го бе подозирал. Нещо повече, тъй като никой не бе избягал и сигурността на Мангъс не бе застрашена, нямаше причина Оболо да се паникьосва. Което означаваше, че неизбежното разпитване вероятно щеше да бъде извършено относително формално и също, че трофтийският кораб нямаше да отлети недоразтоварен.
Докато Оболо не откриеше, че чуждоземната шпионка е избягала.
По дяволите!
Джин прехапа устна. Оболо беше достатъчно интелигентен, но въпреки всичките му химически активирани умствени способности на него все още му липсваше един решаващ факт… и докато той си мислеше, че Джин е обикновена авентинка, тя и Доло имаха шанс.
Джин запълзя по оградата, докато не стигна едно по-тъмно място. Земята под нея не беше съвсем тъмна, но това беше най-доброто, което можа да намери. Тя хвърли един последен поглед наоколо, увисна на ръце и после скочи.
И изохка от болка в лявото коляно.
— По дяволите! — изсъска тя, седна и опипа крака си. Беше изплашена, че прехваленото оборудване на кобра я е провалило и че е успяла да разтегне сухожилие или дори да счупи става. Но болката започна да заглъхва и след минута Джин се изправи и закуцука към административния център.
Още не беше измислила как може да премине толкова силно осветена площ, без да я видят, но за щастие проблемът се реши от само себе си. Беше направила само няколко крачки преди светлината внезапно да изгасне и дворът отново да потъне в тъмнина. „Шоуто свърши, хора. Лягайте си!“ — помисли си тя и премина в нещо като лек тръс. Сега, ако и охраната беше напуснала поста си поради суматохата…
За нейна изненада бе точно така. Още по-изненадващо, охрана нямаше и на етажа, където се намираше нейната килия — сигурно всички бяха отишли с новите пленници, чийто разпит би трябвало да се извърши на горния етаж, в тронната зала на Оболо. Надяваше се, че Доло ще се сети да не забърка и нея в историята, която двамата с Аким щяха да разкажат.
Стражите, които беше зашеметила, още лежаха в безсъзнание в умивалнята, където ги бе оставила. За по-сигурно тя ги облъчи с още една звукова вълна, после бързо огледа вратата на килията си, насочи лазерите на кутретата си и прогори една впечатляваща, но плитка дъга около ключалката. „Не прекалено много — предупреди се тя. — Твоят въображаем спасител не е успял да те измъкне, не забравяй.“ Когато Оболо изпратеше някого да я отведе при него… както неизбежно щеше да направи… трябваше да има приемливо обяснение защо стражите са в безсъзнание, но Джин все още трябваше да е затворничка. До каквото и заключение да достигнеше Оболо, то трябваше да отговаря на нейните собствени цели. Дано.
Джин влезе в килията и я заключи отвътре. Поставянето на плочата отгоре беше малко по-сложно, но тя най-напред я размекна с лазерите, след което я изглади, за да не личи, че е била сваляна.
Сега й оставаше само да чака. „Чуждоземната шпионка ще свърши тази работа вместо нас“ — беше казал Оболо. Джин нямаше представа как планира да направи това. Ако наистина искаше да го направи, първо трябваше да събере тримата в една стая.
Молеше Господ Оболо да направи точно така.
— В името на шахни — каза Аким. — С настоящето те обвинявам в предателство срещу Квазама. Всички тук са пуснати под клетва за лоялност и имат заповед да ми се подчиняват.
„Чудесна реч — помисли си Доло. — Произнесена с подходяща комбинация от заповед и справедлив гняв.“