Зелени години
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живка Рудинска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зелени години». Краткое содержание книги:
Сега, когато слязохме от влака, тя се опита да оправи настроението си. Усмихна се и стисна ръката ми.
— Ти си истински мъж, ето, не плачеш. Как мислиш, ще можеш ли да вървиш пеш до в къщи? Не е много далече.
Със силното желание да и угодя, аз отговорих, че ще мога. И така, ние не взехме единствения файтон пред гарата, а се спуснахме пеша по Хай стрийт. Мама се опитваше да привлече вниманието ми към забележителностите на града, покрай които минавахме.
— Какво става с училището, което искаше да я купи? — наруши тишината Кейт.
— Нищо не излезе — мрачно отвърна татко. — Сега той никога няма да се отърве от нея.
— О, татко, не трябва да се тревожиш толкова много. Адъм има хубава работа и в края на краищата ще ти върне парите. Вие сте обезпечени. Ти имаш хубава заплата, баба получава пенсия, а всяка седмица Робърт носи добри пари.
Татко, все още блед, едва говореше от възмущение.
— Имаш ли някакво понятие за цената на парите? Да не би да очакваш хората да захвърлят спестяванията си на вятъра… и да станат просяци на старини.
— Глупости, татко — говореше Кейт утешително, но твърдо. — Ще имаш старческа пенсия. Освен това ти пак пестиш. Ето, дори слугиня имаш в къщи, а бедната мама нямаше.
— Бих желал майка ти да е жива да те чуе! — очите на татко блеснаха. Гласът му спадна, започна трудно да диша. — Не би повярвала колко много яде това момиче извън заплатата си. И не само това, откак е дошла е счупила две от най-хубавите ни чинии. Лошо, да, лошо.
Той изостави Кейт като безнадеждна и се обърна към Мърдок.
— Защо ти не кажеш нещо? Трябва ли да ходя при Маккелър за процес срещу Адъм?
Мърдок, изпаднал в тържествена разсеяност, повдигна рамене, които от работа бяха станали широки и тежки.
— Не бих се оставил в ръцете на адвокатите.
Татко видимо трепна и след миг болезнена въздишка на съгласие се изтръгна от него.
— Какво да правя тогава, какво да правя?
Мърдок заговори. Винаги муден преди, през последните месеци бе станал по нов начин дълбокомислещ.
— Никой никога в тази къща не ми е обръщал много внимание, баща ми — с учудване забелязах как той изпусна познатото „татко“. — Остава фактът, че въпреки всичко аз сам си пробих път в живота. В съдружие съм с Далримпъл, щастлив съм от работата си в градината и печеля добре. Тази пролет на изложбата за цветя смятам да покажа новия си карамфил и ако бог пожелае — тук аз трепнах от изненада, — може би ще имам възможността да получа Александровския златен медал за най-добър експонат на изложбата — Мърдок ни се усмихна с мигащи очи през големите си очила. — Адъм винаги ме е смятал за глупак, баща ми. Той не постъпва като мен. Въпреки това той ми е брат и аз го обичам. Това е отговорът на всичко. Любов.
— Не разбирам за какво говориш — избухна татко. — Искам си парите обратно, плюс лихвата.
Софи беше влязла в кухнята с кофа въглища и ги слагаше в огъня. Татко седеше неподвижен, докато тя беше в стаята, но щом момичето се върна в килера, той скочи с вик на оскърбен, махна горните буци въглища и ги сложи обратно в кофата. Цял пламна, сякаш ядът в гърдите му изведнъж непоносимо се е разгорял.
— Никой не знае какво ми е на главата. Едно след друго. Адъм! Онзи стар глупак горе, който трябваше да е в Гленууд! Глегхорн оздравя след операцията на бъбреците. Какво може да направи човек, просто не знам.
— Можеш да обичаш, баща ми — каза мило Мърдок.
— Какво? — възкликна татко.
— Да, баща ми — продължи нежно Мърдок. — Точно каквото казах. Само да можеше и ти като мен да вкусиш радостта от всеобщата любов.
Той се изправи по особен начин. Инстинктивно разбрах, че щеше да направи едно от онези изявления, тържествени и ужасни, които като морски змейове се надигат от тихото море, съобщения, идващи от самите дълбини, зашеметяващи с великолепната си неочакваност. В същност, доколкото си спомням, той е направил три от тях: първото на Ардфилънския панаир, казвайки „Ще се убия!“, третото още не бе се родило, когато след изложбата на цветя ще заяви: „Ще се оженя!“, и сега второто, обявено, сякаш пред нас мълви светия дух:
— Спасен съм. Сега съм войник на господа!
Повече нищо, нито дума. И със същата унесена усмивка си взе шапката и излезе.
Татко седеше в кухнята вцепенен, а ние с Кейт, не по-малко смаяни, го последвахме до вратата. И там, разбира се, беше обяснението, истинската причина за обръщането му към религията — навън невъзмутимо напред-назад по пътя вървеше и го чакаше Беси Юинг. С горда усмивка на собственичка тя го хвана под ръка. Те не ни видяха, вървяха, разговаряха и Мърдок така повдигна гърдите си, сякаш вече крепеше големия барабан на оркестъра на Армията на спасението.