Ритматистът

— Глупаво момче — рече Нализар и го грабна за рамото.

Джоел изкрещя и го удари с всички сили в корема. Нализар изстена, но не го пусна. Простря крак и заскърца с него по пода. Обувката му остави тебеширена линия.

Тебешир в тока на обувката, каза си Джоел. Добра идея. Трудно е да се изкарат прави линии, но идеята е добра.

Нализар го просна на пода и довърши клетката от Забранителни линии около него. Джоел изохка от болката в рамото — професорът имаше здрава хватка.

Пленен.

Джоел закрещя, докато опипваше невидимата решетка. Беше солидна.

— Идиот — каза Нализар, докато отриваше лице със сухия край на дрехата си. — Ако оцелееш тази нощ, ще ми дължиш един нов кител. — Кожата му изглеждаше възпалена от киселината, а очите му бяха налети с кръв. Но киселината не беше толкова силна, че да е истински опасна.

— Аз… — подзе Нализар.

Една от вратите във фоайето се отвори и го прекъсна. Нализар се извърна, когато една грамадна фигура пристъпи вътре. Джоел едва разпозна лицето в мъждивата светлина.

Инспектор Хардинг.

Нализар стоеше без да мърда, а от него капеше киселина. Погледна Джоел, после Хардинг.

— Значи си ти — каза той на инспектора. — Най-сетне те проследих.

Хардинг не помръдваше. На слабата светлина облият му полицейски шлем доста приличаше на бомбе. Той свали пушката и положи ръка на приклада. Дулото опираше в пода. Като бастун.

Шлемът му беше смъкнат над очите и Джоел не можеше да ги види. Виждаше обаче призрачната му усмивка. Хардинг отвори уста и наклони глава назад.

От устата му почнаха да бълват гърчещи се тебеширчета. Забързано се спуснаха по гърдите му и надолу по тялото му.

Нализар изруга, коленичи и очерта кръг около себе си. Джоел го наблюдаваше как довършва защитата на Ийстън с бързи и внимателни движения.

Хардинг, рече си Джоел. Каза, че до къщата на Лили Уайтинг има участък на федералната полиция. И че е патрулирал на мястото, откъдето е отвлечен Хърман Либел. Твърдеше, че Драскачът го предизвиква, като удря толкова близо до полицията.

И после — Чарлс Калоуей. Докато оглеждахме дома му, Хардинг каза, че е бил там предната вечер, за да убеди родителите да върнат сина си в Армедиус.

Когато го повикаха заради нападението над мен, той дойде от изток. Откъм общия кампус, а не откъм ритматическия. Бил е там, за да контролира тебеширчетата.

Екстън не беше единственият, който чу как професор Фич казва колко съм важен — и Хардинг беше там. Прахове!

Джоел завика за помощ и заблъска с юмруци по невидимата преграда. Всичко съвпадаше! Защо да атакува извън кампуса? Защо да отвлича сина на рицаря-сенатор?

За да всее паника. Да накара всички ученици ритматисти да се съберат в Армедиус, вместо да си стоят по домовете. Хардинг подсигури охрана на кампуса, докара тук всички ритматисти, включително и половината от онези, които живееха далеч, и ги затвори в общежитията.