Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Ритматистът
Ритматистът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритматистът

Электронная книга - «Ритматистът». Краткое содержание книги:

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно — САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас — всички уреди са механични и действат с пружини.Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна — тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета. Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката — отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения — нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват — могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраск и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това — те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист — или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на Брандън Сандърсън — Ритматистът.Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.Брандън Сандърсън е израснал в Линкълн, Небраска. Сега живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригъм Янг. Завърши бестселъра на Робърт Джордан — сагата „Колелото на времето“. Занимателна задкулисна информация за всички книги на Сандърсън потърсете на www.brandonsanderson.com.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 111
Перейти на страницу:

Джоел стоеше, чакаше и сърцето му туптеше. Нищо не се случи. Той колебливо застана на колене, но не знаеше какво да каже.

Това беше поредното парченце от мозайката. Наистина ли на небето съществуваше Господар? Хора като Мери Роуландсън — колонистката, за която чете снощи — вярваха в Бог.

Дивите тебеширчета не я бяха убили. Държали я бяха в плен и ѝ бяха пречили да избяга. Никой не знаеше защо са постъпили така.

Тя най-сетне избягала, отчасти благодарение на усилията на съпруга ѝ и на още няколко колонисти. Дали оцеляването ѝ е било направлявано от Господаря или е било просто късмет? В какво вярваше Джоел?

— Не знам какво да кажа — продума той. — Предполагам, че ако те има, ще се ядосаш, ако твърдя, че вярвам, а аз не вярвам. Истината е, че не съм сигурен, че не вярвам. Може и да те има. Май се надявам да те има.

— Както и да е, искам да стана ритматист. Дори и с всички проблеми, които това ще създаде… Нуждая се от силата да се боря с тях. Не искам пак да бягам.

— Ще бъда добър ритматист. Знам защитите по-добре от почти всички в училище. Ще браня островите в Небраск. Ще служа. Само ми позволи да стана ритматист.

Нищо не последва. Джоел стоеше. Повечето хора влизаха и излизаха бързо, затова той заключи, че няма смисъл да чака повече. Или щеше да е способен са начертае линиите, когато излезе, или не.

Обърна се да излиза.

Нещо стоеше в залата зад него.

Джоел подскочи и заотстъпва неуверено, като почти се спъна в олтарчето. Нещото зад него беше блестящо бяло. Беше високо почти колкото него и имаше очертанията на човек, но много тънък, с дълги и тънки ръце. Вместо глава имаше само една права линия. В ръката си държеше нещо като примитивен лък.

Нещото изглеждаше като нарисувано, но не стоеше на стената или на пода като тебеширче. Формата му беше примитивна, като древните скални рисунки.

Внезапно Джоел си спомни историята, която беше прочел по-рано, за пътешественика, който бе намерил каньона с танцуващите рисунки.

Нещото не помръдваше. Джоел предпазливо се наклони на една страна и установи, че то почти изчезва, ако го погледнеш от такъв ъгъл.

Пак се изправи, за да го погледне отпред. Какво щеше да направи то? Джоел колебливо пристъпи напред и се пресегна. Спря, после докосна нещото.

То силно затрепери, падна на земята и се разстла като тебеширче. Джоел отстъпи, когато то се стрелна под олтара.

Джоел се просна на колене и забеляза процеп в основата на мраморния блок. Зад процепа беше тъмно.

— Не — прошепна Джоел и се протегна. — Моля те. Върни се!

Клеча така почти час. Най-сетне от вратата се чу почукване.

Джоел отвори и видя отец Стюарт.

— Ела, дете. Скоро ще дойдат и другите, които имат нужда от въвеждане. Каквото е станало — станало е и скоро ще видим резултата.

Подаде му парче тебешир.

Джоел излезе от залата потресен и объркан. Безучастно взе тебешира и отиде при оставения за рисуване камък. Коленичи. Мелъди, Фич и майка му приближиха.

Джоел начерта една Забранителна линия върху каменния блок. Мелъди нетърпеливо се пресегна. Джоел знаеше какво ще стане.

Ръката ѝ свободно мина над линията. Лицето ѝ посърна.

Отец Стюарт изглеждаше угрижен.

— Добре, синко, изглежда Господарят има други планове за теб. В негово име те обявявам за пълноправен член на Монархическата църква. — Той помълча малко и додаде — Не приемай това като провал. Върви и Господарят ще те води по пътя, който той ти е избрал. — Същото нещо отецът му каза и преди осем години.

— Не — рече Мелъди. — Това не е правилно! Трябваше да… Трябваше да е различно този път…

— Всичко е наред — каза Джоел и се изправи. Толкова беше уморен. Освен това изпитваше смазващото усещане за провал и от него едва дишаше.

А най-много искаше да се прибере у дома. Обърна се и бавно се отправи от катедралата към кампуса.

23

Джоел спа почти през целия ден, а вечерта дори и не опита да си легне. Седна пред масата на баща си, а на стената зад гърба му жужеше механичната лампа.

Беше разчистил книгите от масата, за да направи място за старите бележки и анотации на баща си, които подреди до няколко от най-добрите му образци на тебешир. Бележките и диаграмите му се струваха маловажни. Загадката беше разгадана. Проблемите свършиха.

Джоел не беше ритматист. Той провали баща си.

Престани, рече си той. Спри да се самосъжаляваш.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)