Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Сал ме укоряваше, че допускам Грейс да е много по-редовна с писмата. Добавяше, че не съм могъл да се оправдавам с прекалена заетост, понеже Грейс имала още по-малко време и от мен, все пак беше главна сестра в лондонска университетска болница. След като Беки прочете писмото и кимна в знак на съгласие, започнах да се старая повече и през следващите няколко месеца да пиша по-често.
Кити наминаваше редовно през Челси Терас, но колкото да изврънка от мен още и още пари - всеки път сумите, които искаше, ставаха все по-големи. Сестра ми обаче внимаваше Беки да не е наблизо. Колкото и нахална да бе, успявах да и дам пари.
Умолявах я да си намери работа, дори и предложих да я назнача при мен, тя обаче ми обясни, че просто не и понасяло да работи. Разговорите ни всъщност продължаваха броени минути, защото веднага щом си получеше парите, Кити бързаше да си тръгне. Давах си сметка, че магазините ми стават все повече и заради това ще ми бъде все по-трудно да убедя сестра си най-после да се погрижи за себе си, а след като ние с Беки се нанесохме в новата къща на Гилстън Роуд, Кити дори зачести с посещенията.
Въпреки усилията на Сид Рексол да попречи на желанието ми да се опитам да купя всеки магазин наоколо, обявен за продан - още преди да се натъкна на наистина сериозна съпротива, успях да се сдобия с още седем, - сега бях отправил поглед към номера от двайсет и пети до деветдесет и девети: жилищни сгради, които смятах да имам още преди Рексол да е усетил какво съм намислил, да не говорим пък за мечтата ми някой ден да притежавам номер едно на Челси Терас, който заради разположението си оставаше жизненоважен в дългосрочните ми намерения да изкупя всички магазини по улицата.
През 1922 година всичко вървеше по вода и аз вече чаках с нетърпение Дафни да се прибере от медения си месец, за да й разкажа какво съм постигнал в нейно отсъствие.
През седмицата, когато се върна в Англия, Дафни ни покани с Беки на вечеря в новия си дом на Итън Скуеър. Изгарях от желание да чуя всички новини, знаех и че тя ще се зарадва много, задето вече притежаваме осем магазина, нова къща на Гилстън Роуд и всеки момент ще добавим към имуществото си цяло каре с жилищни сгради. Бях наясно обаче кой ще бъде първият й въпрос, след като прекрачим нейния праг, и вече бях готов с отговора: „Ще ми трябват още десет години, докато изкупя всички магазини, стига да ми обещаеш, че няма да има потопи, епидемии от чума или войни.“ Тъкмо преди да тръгнем с Беки за вечерята у нашите приятели, в пощенската кутия на Гилстън Роуд номер единайсет се получи писмо.
То падна върху изтривалката, но дори отдалеч познах дръзкия почерк. Разкъсах плика и зачетох какво ми е написал подполковникът. Изведнъж ми призля - не проумявах защо ни в клин, ни в ръкав се оттегля от търговското ни дружество.
20.
Чарли продължи да стои сам в антрето. Реши да не казва на Беки за писмото на подполковника, докато не се приберат от вечерята у Дафни. Жена му отдавна чакаше да се види със своята приятелка и той не искаше да и съсипва вечерта.
- Добре ли си, скъпи? - попита Беки, след като слезе от горния етаж. - Виждаш ми се пребледнял.
- Добре съм, добре съм - отвърна мъжът и и пъхна припряно писмото във вътрешния си джоб. - Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. - Погледна жена си и видя, че тя си е облякла розовата рокля с голямата джувка отпред. Спомни си, че и е помогнал да я избере. - Ослепителна си – похвали я той. - Дафни ще позеленее от завист, когато ти види роклята.
- И ти не изглеждаш зле.
- Облека ли фрак, имам чувството, че съм оберкелнер от „Риц“ - призна си Чарли, докато Беки му оправяше бялата папийонка.
- Откъде знаеш как изглеждат оберкелнерите в „Риц“, след като не си стъпвал там? - засмя се тя.
- Този път поне ми го ушиха в моята шивачница - каза Чарли и и отвори вратата.
- А плати ли го?
Докато пътуваха с автомобила към Итън Скуеър, Чарли почти не чуваше какво бъбри Беки и се опитваше да проумее защо подполковникът се оттегля от търговското дружество точно когато нещата като че ли са потръгнали добре.
- И какво според теб трябва да направя? - попита Беки.
- Каквото смяташ за добре - отвърна той.
- Откакто сме излезли от нас, ти, Чарли Тръмпър, изобщо не ме слушаш. А като си помисля, че сме женени от две години!
- Извинявай - рече мъжът и, след което спря точно зад „Силвър Гоуст“, оставен пред Итън Скуеър номер четиринайсет. - Нямам нищо против да живея тук - добави Чарли, докато отваряше вратата на жена си.